— Името ми е Нахри — отвърна тя, превивайки се под тежестта му. — Тази Маниже, която споменахте, мисля… мисля, че съм нейна дъщеря.
Царят се изпъна рязко.
— Моля?
— Тя е Нахид.
Дара все още не се беше съвзел напълно и думите прозвучаха като ниско ръмжене, което накара неколцина придворни да отскочат назад.
— Нахид? — повтори седналият принц над звуците на потресеното множество. Гласът му беше пропит с недоверие. — Да не си луд?
Царят вдигна ръка, за да отпрати тълпата.
— Вън, всички вън.
Не се наложи да повтаря заповедта си — Нахри не беше предполагала, че толкова много мъже могат да се движат толкова бързо. Загледа с безмълвен страх как придворните бяха заменени от още войници. Редица стражи, въоръжени със същите странни медни мечове, се разположиха зад Нахри и Дара, препречвайки им пътя за бягство.
Стоманеният поглед на царя най-сетне се откъсна от лицето й, за да се спре върху Дара.
— Ако тя е дъщеря на Бану Маниже, кой точно си ти?
Дара докосна знака върху лицето си.
— Нейният афшин.
Тъмните вежди на царя подскочиха.
— Това трябва да е интересна история.
— Това е абсурдно — заяви принцът, когато Дара и Нахри най-сетне млъкнаха. — Ифритски конспирации, птици рух, изпратени, за да ви убият, реката Гозан, надигнала се от бреговете си, за да завие срещу луната? Запленяваща история, признавам… вероятно ще ви спечели място в гилдията на актьорите.
Царят сви рамене.
— О, не знам. Най-хубавите истории обикновено съдържат зрънце истина.
Дара настръхна.
— Не би ли трябвало да имате свидетели на станалото край Гозан? Несъмнено имате съгледвачи там. В противен случай досами прага ви би могло да се събира войска, без да подозирате.
— Ще сметна това за професионален съвет — отвърна царят лековато. Останал бе напълно невъзмутим, докато те говореха. — Ала действително е забележителна история. Очевидно е, че момичето се намира под някакво проклятие… това, че за мен е явно чистокръвна, докато в очите на всички останали изглежда като шафит. — Той отново се взря изпитателно в нея. — И действително прилича на Бану Маниже — призна, а в гласа му се прокрадна някаква емоция. — И то поразително.
— И какво от това? — възрази принцът. — Абба, не може сериозно да вярваш, че Маниже е имала тайна дъщеря? Маниже? Жената, която наказваше с гнойни язви мъжете, дръзнали да се загледат прекалено дълго в лицето й!
Точно в този момент Нахри не би имала нищо против да притежава това умение. През последния ден я бяха нападали какви ли не създания и не беше в настроение за съмненията на Кахтаните.
— Искате доказателство, че съм Нахид? — Тя посочи извитата кама, която висеше на кръста на принца. — Подхвърлете ми ей това и ще се изцеля пред очите ви.
Дара застана пред нея и във въздуха се издигна дим.
— Това би било изключително лоша идея.
Младият войник или принц, или какъвто беше онзи с едва наболата брада и враждебното изражение начаса дойде по-близо до принца. Ръката му се спусна към дръжката на медния меч.
— Ализейд — предупреди царят. — Достатъчно. И се успокой, афшине. Ако щеш вярвай, но гостоприемството на гезирците не включва да пронизваме гостите си. Или поне не и преди да сме се запознали както трябва. — Той отправи сардонична усмивка на Нахри и докосна гърдите си. — Аз съм цар Гасан ал Кахтани, както несъмнено знаеш. Това са синовете ми, емир Мунтадир и принц Ализейд. — Той посочи седналия принц и намръщения млад мъж с меча, преди да махне към по-възрастния дев. — А това е моят велик везир Каве е-Прамух. Именно неговият син Джамшид ви придружи до двореца.
Арабските им имена прозвучаха така познато, че Нахри се сепна, учуди я и това, че двама деви заемаха толкова важни постове в служба на царското семейство. Добър знак, предполагам.
— Мир вам — каза тя предпазливо.
— И вам. — Гасан разпери ръце. — Прости съмненията ни, господарке. Работата е там, че синът ми Мунтадир е прав. Бану Маниже нямаше деца и е мъртва от двайсет години.
Нахри се намръщи. Не беше от онези, които споделяха информация ей така, но повече от всичко искаше отговори.
— Ифритите казаха, че са работили с нея.
— Да работят с нея? — За първи път Нахри зърна следа от гняв върху лицето на Гасан. — Ифритите са тези, които я убиха. Нещо, което очевидно са сторили с истинско удоволствие.
По кожата на Нахри полазиха тръпки.
— Какво имате предвид?
Отговори й великият везир.