Момичето ахна и изпусна подноса. Той издрънча на земята и една сладка се търкулна в уханната вода. Очите на прислужницата бяха големи като панички.
— Бану Нахида?
— Така изглежда. — Зейнаб отправи заговорническа усмивка на Нахри; в очите й имаше злобен блясък. — Родната дъщеря на Маниже, омагьосана така, че да прилича на човек. Вълнуващо, нали? — Тя махна към подноса. — Най-добре го почисти бързичко, момиче. Имаш клюки, които да разнесеш. — Обърна се към Нахри и сви рамене. — Тук никога не се случва нищо интересно.
Преднамерената небрежност, с която беше разкрила самоличността й, остави Нахри онемяла за миг от гняв.
Изпитва ме. — Нахри овладя гнева си и си напомни историята на Дара за произхода си. — Отгледаха ме като обикновена човешка прислужница, а той ме спаси и ме доведе в един магически свят, който едва разбирам. Реагирай така, както би реагирало това момиче.
Нахри си заповяда да се усмихне смутено, осъзнавайки, че това бе просто първата от многото игри, които щеше да играе в двореца.
— О, не знам колко интересна съм аз. — Тя се взря в Зейнаб с неприкрито възхищение. — Никога досега не съм срещала принцеса. Толкова сте красива, господарке.
Очите на Зейнаб се озариха от удоволствие.
— Благодаря ти, но моля те… наричай ме Зейнаб. С теб ще бъдем приятелки, нали така?
Опазил ме Бог от такава съдба.
— Разбира се — съгласи се тя. — Стига ти да ме наричаш Нахри.
— Добре, нека да е Нахри. — Зейнаб се усмихна и й даде знак да стане. — Ела! Сигурно умираш от глад. Ще накарам да ни донесат храна в градината.
Нахри бе по-скоро жадна, отколкото гладна; горещата баня беше изсмукала и последната капчица влага от кожата й. Огледа се наоколо, ала съсипаните й дрехи не се виждаха никъде, а нямаше особено желание да разкрие още от себе си пред плашещо красивата принцеса.
— О, хайде де, не бъди срамежлива — засмя се Зейнаб, досещайки се правилно за мислите й.
За щастие, една от прислужниците се появи, понесла копринена небесносиня роба. Нахри се пъхна в нея и последва Зейнаб навън от банята по една каменна пътека, която лъкатушеше през дивата градина. Яката на Зейнаб слизаше достатъчно ниско, за да разкрие задната част на изящната й шия, и Нахри не можа да не се взре в златните закопчалки на двете огърлици, които носеше. Изглеждаха деликатни. Крехки.
Престани, скара се тя на себе си.
— Ализейд се опасява, че те е засегнал — каза Зейнаб, докато водеше Нахри към дървен павилион, който сякаш изникна от нищото, кацнал над едно бистро езерце. — Извинявам се. Той има злощастната склонност да казва точно това, което му е на ума.
Павилионът беше застлан с дебел бродиран килим и меки възглавници. Нахри се отпусна върху тях без покана.
— Мислех, че откровеността е добродетел.
— Невинаги. — Зейнаб седна срещу нея, сгъвайки се изящно върху една възглавница. — Разказа ми обаче за пътуването ти. Какво приключение трябва да е било! — Принцесата се усмихна. — Не можах да се сдържа да не надникна в двора на баща ми, за да видя афшина, преди да дойда тук. Бог да ми е на помощ, но е толкова красив. Дори по-красив, отколкото разказват легендите. — Тя сви рамене. — Макар че, предполагам, така и трябва да се очаква от един роб.
— Какво искаш да кажеш? — попита Нахри по-остро, отколкото беше възнамерявала.
Зейнаб се намръщи.
— Не знаеш ли? — Когато Нахри не отговори, тя продължи: — Е, то е част от проклятието, нали? Да ги направи по-привлекателни за човешките им господари?
Дара не й беше казал това и представата за красивия дев, принуден да се подчинява на прищевките на цял куп запленени господари, не бе нещо, върху което й се искаше да се замисля. Прехапа безмълвно устни и загледа как две прислужници влязоха в павилиона, понесли сребърни подноси, отрупани с храна. Тази, която бе по-близо до нея, набита жена с бицепси, дебели колкото краката на Нахри, се олюля под тежестта на своя поднос и едва не го изпусна в скута на Нахри, докато го оставяше.
— Слава на Всевишния — прошепна Нахри.
Пред нея имаше храна, достатъчна, за да засити цял квартал на Кайро. Купчини ориз с шафран, лъщящи от масло и нашарени от сушени плодове, планини от зеленчуци със сметана, камари пирожки с цвят на бадеми. Имаше тави с плоски питки с дължината на ръката й и малки глинени купи, пълни с такова разнообразие от ядки, плодове и сирена с билки, каквото Нахри не беше виждала. Ала всичко това бледнееше в сравнение с платото пред нея, онова, което едва не беше съборило прислужницата, която го беше донесла: една цяла розова риба, почиваща върху свежи билки, два пълнени гълъба и меден съд с кюфтета в гъст сос от кисело мляко.