— Не разбирам — измърмори Нахри, докато разтърсваше главата си, която я болеше. — Ядях, а после…
— Вярвам, че са се надявали да изпаднеш в несвяст от пиене сред купчина ястия с месо и да станеш за срам — отвърна жената небрежно. — Не е нужно да се притесняваш обаче. Появих се, преди да бъде нанесена сериозна вреда.
Какво? Нахри бутна чашата настрани, изгубила внезапно желание да приема неизвестни напитки от непознати.
— Но защо тя… коя си ти? — попита объркано.
Мила усмивка огря лицето на жената.
— Нисрийн е-Киншур. Бях главната помощничка на майка ти и чичо ти. Дойдох веднага щом научих… макар да ми отне известно време да си проправя път през тълпите, празнуващи по улиците. — Тя долепи пръстите на двете си ръце в поздрав и се поклони леко. — За мен е чест да се запознаем, господарке.
Нахри, на която все още й се виеше свят, не беше сигурна как да отговори.
— Добре — смотолеви накрая.
Нисрийн кимна към димящата чаша. Каквото и да имаше вътре, от него се носеше горчив мирис, който напомняше малко на маринован джинджифил.
— Това ще помогне, повярвай ми. Рецептата е на чичо ти Рустам и му спечели много почитатели сред любителите на забавленията в Девабад. Що се отнася до първата част на въпроса ти… — Нисрийн понижи глас. — Би било разумно да нямаш доверие на принцесата; майка й Хатсет никога не е обичала семейството ти.
Какво общо има това с мен?, искаше й се на Нахри да възрази. Беше в Девабад едва от ден; възможно ли бе вече да си беше спечелила враг в двореца?
Почукване на вратата прекъсна мислите й. Нахри вдигна поглед, докато една много позната — и много добре дошла — глава надникна вътре.
— Будна си. — Дара се усмихна; изглеждаше облекчен. — Най-сетне. По-добре ли се чувстваш?
— Не бих казала — измърмори Нахри. Отпи от чая и го остави върху ниската огледална масичка до себе си с гримаса. Прибра няколко кичура коса, които бяха залепнали за лицето й, докато Дара се приближаваше. Не й се мислеше как ли изглежда. — Колко дълго спах?
— От вчера.
Той седна до нея. Определено изглеждаше добре отпочинал. Беше се изкъпал и обръснал и носеше дълга тъмнозелена връхна дреха, която подчертаваше ярките му очи. Беше обут с нови ботуши и когато се раздвижи, Нахри зърна торбата, която беше оставил на земята.
Връхната дреха и обувките изведнъж придобиха ново значение и тя присви очи.
— Отиваш ли някъде?
Усмивката му избледня.
— Почитаема Нисрийн — обърна се той към по-възрастната жена. — Извини ме… но имаш ли нещо против да ни дадеш минутка насаме?
Черните вежди на Нисрийн подскочиха.
— Толкова различни ли са били нещата по твое време, афшин, та биха те оставили сам с неомъжено момиче от племето ни?
Дара допря ръка до сърцето си.
— Кълна се, че нямам наум нищо непристойно.
Усмихна се отново, леко дръзка усмивка, от която сърцето на Нахри прескочи един удар.
Нисрийн очевидно също не беше недостъпна за очарованието на красивия воин. Изражението й омекна, а бузите й порозовяха. Тя въздъхна и се надигна.
— Само минутка, афшине. Вероятно би трябвало да нагледам работниците, които поправят лечебницата. Искаме да започнем обучението възможно най-скоро.
Обучение? Главата на Нахри затуптя още по-силно. Надявала се бе да си почине мъничко в Девабад след изтощителното им пътуване. Мъничко зашеметена, тя просто кимна.
— Само че, Бану Нахида… — Нисрийн поспря на прага и погледна назад; в черните й очи имаше тревога. — Моля те, бъди по-внимателна край Кахтаните — предупреди я меко. — Край всеки, който не е от нашето племе.
След това си тръгна, затваряйки вратата след себе си.
Дара се обърна към Нахри.
— Тя ми харесва.
— Естествено. — Нахри махна към ботушите и торбата му. — Кажи ми защо си облечен така, сякаш отиваш някъде.
Той си пое дълбоко дъх.
— Отивам по следите на ифритите.
Нахри примига насреща му.
— Изгубил си си ума. Завръщането ти в града буквално те е накарало да полудееш.
Нахри поклати глава.
— Нещо не е наред в историята на Кахтаните за произхода ти и ифритите, Нахри. Времето, предполагаемото проклятие, наложено върху външния ти вид… парченцата не пасват.
— Кой го е грижа? Дара, живи сме. Това е единственото, което има значение!
— Не е — възрази той. — Нахри, ами ако… ами ако в думите на Аешма за майка ти има истина?
Нахри зяпна.
— Не чу ли разказа на царя за станалото с нея?