Той си пое дъх на пресекулки, мъчейки се да не припадне. Кървавата сцена пред него беше нетърпима. Бог да ми прости.
Слезе със залитане от лодката. Нито един от мъжете не срещна очите му. Униформата му беше подгизнала от шафитска кръв, аленият й цвят изпъкваше на фона на бялата му препаска. Дръжката на зулфикара лепнеше в ръката му.
Без да обръща внимание на хората си, Али се отправи безмълвно към стълбите, извеждащи на улицата. Не беше слязъл и до средата, когато гаденето го надви. Свлече се на колене и повърна, а писъците на момчето отекваха в главата му.
Когато свърши, седна на земята, облегнат на хладните камъни, сам и треперещ на тъмното стълбище. Знаеше, че ще бъде посрамен, ако някой го види, кайдът на града — повръщащ и разтреперан просто защото беше екзекутирал затворник. Само че не го беше грижа. Нима му беше останала някаква чест? Той беше убиец.
Избърса мокрите си очи и потърка едно място на бузата, което го сърбеше, преди с ужас да осъзнае, че беше кръвта на момчето, засъхваща върху горещата му кожа. Затърка яростно дланите и китките си в грапавата материя на препаската си, а после избърса кръвта от лицето си с края на червения си тюрбан, символ на поста му на кайд.
Изведнъж спря, загледан в плата в ръцете си. От години мечтаеше да го носи, цял живот се беше обучавал за това.
Разви тюрбана и го пусна в прахта.
Нека абба ми отнеме титлите. Нека ме заточи в Ам Гезира. Това няма никакво значение.
Али беше дотук.
Докато Али стигне в двореца, заседанието на двора отдавна беше приключило, и макар че кабинетът на баща му беше празен, до ушите му достигна музика от градината под него. Той слезе в нея и видя баща си да се обляга на една възглавница край засенчено езерце. Чашата с вино му беше подръка, също както и наргилето. Две жени свиреха на лютни, имаше обаче и писар, който четеше от разгънат свитък. Люспеста птица с пушещи пера, магическият братовчед на гълъбите, които човеците използваха за пращане на съобщения, бе кацнала на рамото му.
Гасан вдигна поглед, когато Али се приближи. Сивите му очи се плъзнаха от непокритата му глава до опръсканите с кръв дрехи и босите крака. Тъмните му вежди подскочиха.
Писарят вдигна глава и подскочи при вида на окървавения принц; подплашен, гълъбът излетя.
— Аз… трябва да говоря с теб — заекна Али; в присъствието на баща му увереността му бързо се изпаряваше.
— Досещам се. — Гасан отпрати писаря и музикантките. — Оставете ни.
Двете жени бързо прибраха лютните си, минавайки предпазливо покрай Ализейд. Писарят сложи безмълвно свитъка в ръката на баща му. Строшеният восъчен печат беше черен: царски печат.
— От експедицията на Мунтадир ли е? — попита Али; тревогата за брат му беше надвила всичко друго.
Гасан му даде знак да се приближи и му подаде свитъка.
— Ти си ученият, нали?
Али плъзна поглед по съобщението, едновременно облекчен и разочарован.
— Няма и следа от тези предполагаеми ифрити.
— Да.
Продължи да чете и въздъхна с облекчение.
— Ала най-сетне са се срещнали с Уаджид. Слава на Всевишния. — Прошареният стар воин спокойно можеше да се мери с Дараявахуш. Когато стигна до края, се намръщи. — Отиват в Бабили? — попита изненадано.
Бабили беше близо до границата с Ам Гезира и мисълта за афшинския Бич толкова близо до родната им земя бе смущаваща.
Гасан кимна.
— В миналото там са били забелязвани ифрити. Струва си да се провери.
Али изсумтя презрително и метна свитъка върху близката масичка. Гасан се облегна на възглавницата си.
— Не си съгласен?
— Не съм — заяви Али разпалено, прекалено разстроен, за да се овладее. — Единствените ифрити, които ще открият, са плодове на въображението на онзи афшин. Изобщо не биваше да изпращаш Мунтадир на подобен безполезен поход.
Царят потупа мястото до себе си.
— Седни, Ализейд. Изглеждаш така, сякаш всеки миг ще рухнеш. — Той напълни малка керамична чаша с вода от близката кана. — Пийни.
— Добре съм.
— Външният ти вид казва друго.
Царят тикна чашата в ръката на сина си.
Али отпи глътка, но упорито остана на крака.
— Мунтадир е в пълна безопасност — увери го Гасан. — Изпратих две дузини от най-добрите си войници с тях. Сега и Уаджид е там. Освен това Дараявахуш няма да посмее да го нарани, докато Бану Нахида е под моята защита. Не би я изложил на риск.