Али се обърна рязко към него.
— Моля?
Гасан махна с ръка.
— Току-що каза, че не искаш да бъдеш кайд. Ще изглежда по-добре, ако запазиш титлата и униформата, докато Уаджид се върне, но ще наредя на Абу Нувас да поеме задълженията ти, така че да имаш време да бъдеш с нея.
— И какво точно се очаква да правим? — Али беше слисан от това колко бързо баща му беше извъртял оставката му в своя полза. — Не разбирам нищо от жените и техните… — Опита се да потисне смутеното си изчервяване. — … каквото и да правят.
— В името на Всевишния, Ализейд. — Баща му извъртя очи. — Не искам от теб да я примамиш в леглото си… колкото и забавно да би било да те видя как се опитваш. Искам от теб да завържеш приятелство. Несъмнено това ти е по силите? — Той махна пренебрежително с ръка. — Разговаряй с нея за онези човешки глупости, които четеш. Астрология, интереса ти към валутите…
— Астрономия — поправи го Али под носа си. Съмняваше се обаче, че едно отгледано от човеци момиче ще прояви особен интерес към стойността на различните монети. — Защо не помолиш Зейнаб?
Гасан се поколеба.
— Зейнаб споделя неприязънта на майка ти към Маниже. Отиде прекалено далеч в първата си среща с Нахри и се съмнявам, че момичето ще й се довери отново някога.
— Мунтадир тогава. — Али започваше да се отчайва. — Вярваш, че ще успее да очарова онзи афшин, но не и да съблазни момичето? Та той непрекъснато прави именно това!
— Те ще се оженят — заяви Гасан. — Независимо дали го искат, или не. Но бих искал да не се стига дотам. Кой знае с какво й е напълнил главата Дараявахуш? Първо трябва да поправим част от нанесените щети. А ако тя реагира зле на твоите опити, ще ни бъде урок как да подходим с Мунтадир, без да отровим водите на брака им.
Али се взираше в храма, от който се издигаше пушек. Никога не беше водил разговор с някой дев, траял по-дълго от десет минути, който да завърши добре, а баща му искаше от него да се сприятели с една от Нахидите? С момиче? Дори само от тази мисъл го полазиха тръпки на притеснение.
— Невъзможно, абба — каза най-сетне. — Тя ще прозре през мен. Обръщаш се към грешния мъж. Нямам опит с подобен вид измама.
— Нима? — Гасан пристъпи по-близо и отпусна ръце на стената. Кафявите му длани бяха едри и загрубели, тежкият златен пръст на палеца му приличаше на детска гривна. — Та нали успешно съумя да скриеш това, че си замесен с „Танзим”.
Али се вледени; сигурно беше чул погрешно. И все пак, когато хвърли притеснен поглед на баща си, нещо друго привлече вниманието му.
Стражите ги бяха последвали. И блокираха вратата.
Безмълвен ужас сграбчи сърцето му. Вкопчи се в парапета, чувствайки се така, сякаш някой беше издърпал килима изпод краката му. Гърлото му се сви и той погледна към земята далече под тях, изкушен за миг да скочи.
Гасан дори не го погледна; изражението, с което съзерцаваше своя град, бе съвършено спокойно.
— Учителите ти открай време хвалеха колко те бива с числата. „Остър ум има синът ви за числа — казваха ми. — От него ще излезе отличен служител на Хазната.” Предполагах, че преувеличават; отхвърлях вечното ти опяване за въпросите с валутата като още една от твоите ексцентричности. — Нещо потрепна върху лицето му. — А после членовете на „Танзим” започнаха да надхитрят най-добрите ми счетоводители. Според тях средствата им били невъзможни за проследяване, финансовата им система била коварна бъркотия, създадена от някой със задълбочени познания в областта на човешките финанси… и твърде много свободно време. Беше ми непоносимо дори това да заподозра нещо такова. Несъмнено моят син, моята плът и кръв, никога не би ме предал. Знаех обаче, че най-малкото би трябвало да проверя сметките ти. Сумите, които редовно теглиш, Ализейд? Бих казал, че или издържаш някоя особено хитра наложница, или си пристрастен към човешките опияняващи вещества… само че ти открай време разтръбяваш дразнещо надлъж и шир колко много мразиш и двете.
Али не каза нищо. Бяха го заловили.
Малка, невесела усмивка пробяга по устните на баща му.
— Слава на Всевишния, нима като никога успях да ти затворя устата? Трябваше да те обвиня в предателство по-рано в разговора ни и да си спестя нетърпимите ти коментари.
Али преглътна и притисна по-силно длани до стената, за да скрие треперенето им. Извини се. Не че това щеше да промени нещо. Нима баща му от месеци насам бе знаел, че е замесен с „Танзим”? Ами убийството на онези деви?