Парите, господи, нека да са само парите. Не можеше да си представи, че все още би бил жив, ако баща му знаеше останалото.
— Но… но ти ме направи кайд — заекна.
— Изпитание — отговори Гасан. — В което ти се проваляше катастрофално, докато появата на онзи афшин очевидно ти напомни кому си верен. — Той скръсти ръце. — Истински си задължен на брат си. Мунтадир беше най-непоклатимият ти защитник. Казва, че си готов да отрупаш с пари всеки шафит с тъжно лице, който дойде при теб със сълзи в очите. Понеже той те познава най-добре, успя да ме убеди да ти дам втори шанс.
Ето защо ме заведе в гробницата, осъзна Али, спомняйки си как Мунтадир го беше умолявал да стои настрани от шафитите. Брат му не се беше намесил директно в изпитанието на баща им (това би означавало сам да извърши предателство), но беше стигнал доста близо. Али беше поразен от неговата отдаденост. През цялото това време беше съдил брат си заради пиенето му, заради повърхностното му държание… и все пак Мунтадир вероятно бе единствената причина той все още да е жив.
— Абба — започна. — Аз…
— Спести ми оправданията си — сопна се Гасан. — Кръвта по дрехите ти и това, че този път дойде при мен със скръбта си, вместо да се обърнеш към някой мръсен шафитски уличен проповедник, са достатъчни, за да уталожат съмненията ми. — Той най-сетне срещна ужасения поглед на Али; изражението му беше толкова свирепо, че Али потръпна. — Само че ще ми спечелиш това момиче.
Али преглътна и кимна. Не каза нищо. Трябваше да повика на помощ цялата си сила, за да се задържи на крака.
— Ще ми се да вярвам, че не е нужно да си губя времето, описвайки различните наказания, които ще те сполетят, ако отново ме измамиш — продължи Гасан. — Ала като знам как гледат на мъченичеството такива като теб, нека бъда ясен: ти няма да бъдеш единственият, който ще страда. Ако дори само ти мине през ума отново да ме предадеш, ще те накарам да поведеш още сто такива невинни шафитски момчета в онази проклета лодка, разбра ли?
Али отново кимна, ала баща му не изглеждаше убеден.
— Кажи го, Ализейд. Кажи ми, че разбираш.
Гласът на Али, когато проговори, беше глух.
— Разбирам, абба.
— Добре. — Баща му го тупна по рамото толкова силно, че Али подскочи, а после посочи съсипаната му униформа. — А сега ще е най-добре да отидеш да се изкъпеш, синко. — Той го пусна. — По ръцете ти има твърде много кръв.
18. Нахри
Нахри се събуди с изгрева на слънцето.
Сутрешният призив към молитва, отправен от дузина различни мюезини, покачени високо по минаретата на Девабад, прозвуча в ушите й. Колкото и да е странно, в Кайро никога не се събуждаше от призива за молитва, ала тук нещо в ритъма му, така близък и все пак — не съвсем същият, го правеше всеки ден. Размърда се в съня си, объркана за миг от усещането на копринените чаршафи, а после отвори очи.
Обикновено й бяха нужни няколко минути, докато си спомни къде е, докато осъзнае, че пищните покои, които я заобикаляха, не са сън и че голямото легло, отрупано с брокатени възглавници и издигащо се над застлания с дебел килим под върху извити махагонови крачета, бяха само нейни. Тази сутрин с нищо не беше по-различна. Нахри обходи с поглед огромната спалня, плъзвайки очи по красиво изтъканите черги и деликатно изрисуваните копринени тапети по стените. Огромен пейзаж от Девастан, излязъл изпод ръката на Рустам (нейния чичо, напомни си тя — мисълта, че има роднини, все още беше нереална), покриваше по-голямата част от едната стена, врата с фина дърворезба отвеждаше в нейна лична баня.
Зад друга врата имаше стая за дрехите й. За момиче, което в продължение на години беше спало по улиците в Кайро, момиче, което някога се бе смятало за щастливка, ако имаше две простички абаи в сносно състояние, съдържанието на тази малка стаичка бе като излязло от някой сън — сън, който би свършил с това как продава всичко в нея и прибира печалбата, ала все пак — сън. Копринени рокли, по-леки от въздуха и избродирани с нишка от тъкано злато; впити филцови жакети във всички цветове на дъгата, украсени с цветя от скъпоценни камъни; мънистени пантофки, толкова прелестни и изкусно украсени, че й се струваше грехота да върви с тях.
Имаше и по-практични дрехи, включително дузина комплекти от дълги до глезените туники и пищно бродирани тесни панталони, които според Нисрийн жените деви носели обикновено. Не по-малко на брой чадори — дългите до земята широки дрехи, които също били характерни за жените от нейното племе, висяха от стъклени кълба много по-изящно, отколкото обикновено висяха от главата на Нахри. Все още не беше свикнала с пищните златни украшения за главата, които задържаха чадора на мястото му, и нерядко настъпваше ръба му и запращаше целия комплект на земята с трясък.