Нисрийн влезе в стаята съвършено безшумно. По-възрастната жена се движеше като призрак.
— Майка ти се радваше на доста… страховита репутация.
— Да, но тя е била истинска Нахида — възрази Нахри. — Не изгубен шафит, който не може да измагьоса дори един пламък.
Присъедини се към Нисрийн в павилиона с изглед към градината. Белият мрамор розовееше на светлината на зората, две малки птички чуруликаха и се плискаха в шадравана.
— Минаха само няколко седмици, Нахри. Дай си време — каза Нисрийн и добави със сардонична усмивка: — Много скоро ще си в състояние да измагьосаш достатъчно пламъци, че да изгориш лечебницата. А ти не си шафит, въпреки външния ти вид. Сам царят го каза.
— Е, радвам се, че е толкова сигурен — промърмори Нахри.
Гасан беше изпълнил своята част от сделката им, оповестявайки пред всички, че Нахри е отдавна изгубената чистокръвна дъщеря на Маниже, и заявявайки, че човешкият й вид се дължи на проклятие на маридите.
Ала самата Нахри все още не беше убедена. С всеки изминал ден в Девабад тя все по-ясно усещаше разликите между чистокръвни и шафити. Въздухът се стопляше край елегантните чистокръвни; те дишаха по-дълбоко, сърцата им биеха по-бавно и от сияйната им кожа се излъчваше опушен мирис, който пареше носа й. Не можеше да не сравнява с тях металическия дъх на алената си кръв; соления вкус на потта си; по-бавния, по-тромав начин, по който се движеше тялото й. Определено се чувстваше шафит.
— Трябва да хапнеш нещо — подхвърли Нисрийн небрежно. — Предстои ти важен ден.
Нахри взе една сладка и я завъртя в ръцете си, преди да я върне обратно; повдигаше й се. „Важен” беше меко казано. Днес бе денят, в който Нахри за първи път щеше да лекува пациент.
— Сигурна съм, че с лекота мога да убия някого и на празен стомах.
Нисрийн я изгледа. Някогашната помощничка на майка й бе на сто и петдесет години (нещо, което тя съобщаваше с лекотата на някой, обсъждащ времето), ала проницателните й черни очи нямаха възраст.
— Никого няма да убиеш — заяви равно. Изричаше всичко с такава увереност. За Нахри Нисрийн бе един от най-непоклатимо умелите хора, които беше срещала някога, жена, която не само с лекота беше предотвратила опита на Зейнаб да я посрами, но цял век се беше справяла с Бог знае какви магически болести. — Това е простичка процедура — добави тя.
— Да извадя огнен саламандър от нечие тяло, е нещо просто? — Нахри потрепери. — Все още не разбирам защо избра това за първата ми задача. Не виждам защо изобщо имам първа задача. В човешкия свят лекарите се обучават в продължение на години, а от мен се очаква просто да изляза и да започна да изрязвам магически влечуги от телата на хората, след като съм те слушала няколко…
— Тук правим нещата по друг начин — прекъсна я Нисрийн и като тикна чаша чай в ръцете й, й даде знак да се върнат в стаята. — Пийни малко чай. И седни — добави, махвайки към един стол. — Не можеш да приемаш посетители, изглеждаща по този начин.
Нахри се подчини. Нисрийн извади гребен от една ракла и се зае с косата й, разресвайки я надолу, за да я раздели на плитки. Нахри затвори очи, наслаждавайки се на острите зъбци на гребена и умелото подръпване на пръстите на Нисрийн.
Чудя се дали майка ми някога е сплитала косата ми.
Мъничката мисъл изплува в ума й — пукнатина в бронята, зад която Нахри беше затворила тази част от себе си. Беше глупава мисъл; доколкото разбираше, тя едва-що се е била родила и майка й е била убита. Маниже никога не бе имала възможност да сплете косата й, нито да я види как прохожда; не беше живяла достатъчно дълго, за да научи дъщеря си на магията на Нахидите, нито да я чуе да се оплаква от арогантни красиви мъже, нямащи търпение да се втурнат след опасността.
Гърлото на Нахри се сви. В много отношения беше по-лесно да смята родителите си за безотговорни копелета, задници, които я бяха изоставили. Може и да не си спомняше майка си, но мисълта как жената, която й беше дала живот, е била жестоко убита, не бе нещо, което можеше да пренебрегне лесно.
Както и факта, че неизвестният й баща може би все още беше в Девабад. Нахри можеше само да си представя слуховете, които се вихреха за това, ала Нисрийн я беше предупредила, че баща й е тема, която бе най-добре да избягва. Царят очевидно не беше останал никак доволен да научи за прегрешението на Маниже.
Нисрийн довърши и четвъртата й плитка, втъквайки стръкче сладък босилек в края й.
— За какво е това? — попита Нахри, търсейки нещо, което да я отвлече от мрачните й мисли.