Лековете не бяха много по-хубави. Листа от върховете — и само от върховете — на кипариси можеше да бъдат сварени в разтвор, а после, когато върху него духнеше някой Нахид, прочистваше дробовете. Смлени перли, смесени с точното количество куркума, можеха да помогнат на една безплодна жена да забременее, ала роденото по този начин дете щеше да има мъничко солен мирис и да бъде ужасно чувствително към ракообразни. И не само болестите и техните церове звучаха невероятно, но и безкрайният списък със ситуации, които като че ли нямаха нищо общо със здравето.
— Няма никаква гаранция, но понякога, ако в продължение на две седмици всеки ден, по изгрев-слънце и на открито, вземаш бучиниш, опашка на гълъб и чесън, може да се излекуваш от тежък случай на хроничен лош късмет — казала й бе Нисрийн предишната седмица.
Нахри си спомни слисаното си неверие.
— Бучинишът е отровен. И откога лошият късмет е заболяване?
Науката зад всичко това нямаше никакъв смисъл. Нисрийн непрекъснато й обясняваше за четирите хумора, съставляващи тялото на джиновете, и колко важно бе те да бъдат в равновесие. Огънят и въздухът трябваше да бъдат съвършено равни помежду си, както и два пъти повече от кръвта и четири пъти повече от жлъчката. Нарушаването на този баланс можеше да доведе до линеене, лудост, пера…
— Пера? — повторила бе Нахри невярващо.
— Твърде много въздух — обяснила бе Нисрийн. — Очевидно.
И макар че Нахри се стараеше, цялата тази информация бе твърде много, за да я поеме ден след ден, час след час. Откакто беше пристигнала в двореца, не беше напускала крилото, където се намираха покоите й и лечебницата; не беше сигурна дали изобщо й е позволено да ги напуска, а когато бе попитала дали може да се научи да чете — нещо, за което мечтаеше от години, — по-възрастната жена бе станала странно уклончива, смотолевила бе нещо за това, че текстовете на Нахидите били забранени, и бе побързала да смени темата. Освен ужасените прислужнички и Нисрийн, Нахри нямаше друга компания. На два пъти Зейнаб учтиво я беше поканила на чай, но Нахри й беше отказала — нямаше намерение отново да пие каквито и да било течности в присъствието на това момиче. Само че тя имаше общителен характер, свикнала бе да си бъбри с клиентите си и да се разхожда из цяло Кайро. От изолацията и пълното отдаване на обучението си имаше чувството, че ще се пръсне.
А усещаше, че раздразнението ограничава способностите й. Нисрийн повтаряше онова, което Дара вече й беше казал: че кръвта и намерението бяха жизненоважни в магията. Много от лекарствата, които изучаваше, просто нямаше да подействат без една вярваща Нахида, която да ги приготви. Не можеше да разбъркаш отвара, да стриеш прахче или дори да положиш ръце върху някой пациент, без твърда вяра в онова, което правиш. А Нахри нямаше такава.
И ето че вчера Нисрийн бе обявила, напълно неочаквано, че ще сменят тактиката. Царят искал да я види как лекува някого и Нисрийн се беше съгласила, убедена, че ако Нахри получи възможността да излекува няколко внимателно подбрани пациенти, теорията ще й стане по-ясна. Според Нахри това бе страхотен начин постепенно да намалят броя на девите в града, но не изглеждаше така, сякаш мнението й имаше някакво значение в случая.
На вратата се почука и Нисрийн я погледна.
— Ще се справиш. Имай вяра.
Пациентката й беше възрастна жена, придружена от мъж, който приличаше на неин син. Когато Нисрийн ги поздрави на дивастийски, Нахри въздъхна от облекчение, надявайки се, че хора от собственото й племе ще бъдат по-снизходителни към нейната неопитност. Нисрийн отведе жената до леглото и й помогна да свали дългия среднощно тъмен чадор. Под него стоманеносивата й коса беше прибрана в сложна корона от плитки. Златна бродерия блещукаше по тъмноалената й рокля, от ушите й висяха големи гроздове рубини. Тя присви начервените си устни и отправи на Нисрийн поглед, който красноречиво говореше, че изобщо не е впечатлена, докато синът й, облечен в също толкова разкошни дрехи, се суетеше неспокойно около нея.
Нахри си пое дълбоко дъх и се приближи, долепила дланите си, както беше виждала да правят други от племето й.
— Мир вам.
На свой ред мъжът също долепи длани и се поклони ниско.
— За нас е огромна чест, Бану Нахида — каза с приглушен глас. — Нека огньовете горят ярко за вас. Моля се на Създателя да ви благослови с предълъг живот и прещастливи деца, и…
— О, я се успокой, Фируз — прекъсна го старата жена и изгледа Нахри със скептични черни очи. — Ти си дъщерята на Бану Маниже? — Тя подуши. — Отвратително човешки вид.