— Великият везир ли ти каза?
— Не. Ти току-що го стори. — Дараявахуш направи достатъчно дълга пауза, за да се наслади на шока върху лицето на Али. — Баща ти ми се струва прагматичен мъж, а да ги ожени би било изключително проницателен политически ход. Освен това се говори, че си религиозен фанатик, но според Каве прекарваш много време с нея. Това едва ли би било уместно, освен ако тя няма да се присъедини към семейството ти. — Очите му се задържаха върху тялото на Али. — А Гасан очевидно няма нищо против да пресече границите между племената.
Али изгуби дар слово, лицето му пламна от смущение. Баща му щеше да го убие, когато откриеше, че е издал подобна информация.
Умът му заработи трескаво, мъчейки се да измисли начин да поправи стореното.
— Бану Нахри е гостенка в къщата на баща ми, афшине — започна. — Просто се опитвам да бъда мил. Тя поиска да се научи да чете… едва ли бих могъл да кажа, че в това има нещо неуместно.
Афшинът дойде по-близо, ала вече не се усмихваше.
— И какво я учиш да чете? Същите гезирски летописи, които демонизират нейните предшественици?
— Не — сопна се Али. — Иска да научи повече за икономиката. Макар да съм сигурен, че си й напълнил главата с лъжи за нас.
— Казах истината. Тя има право да знае как хората ти откраднаха онова, което й принадлежеше по рождение, и едва не унищожиха света ни.
— А вашето участие във всичко това? Разказа ли й за него? Знае ли защо те наричат Бича?
Възцари се мълчание. А после, за първи път, откакто афшинът беше влязъл в стаята със самодоволната си усмивка и смеещи се очи, Али зърна следа от несигурност у него.
Тя не знае. Али подозираше, че е така, макар Нахри много да внимаваше да не споменава афшина, когато бяха заедно. Колкото и да бе странно, за него това беше облекчение. Срещаха се от няколко седмици и компанията й му харесваше. Не му беше приятно да мисли, че бъдещата му снаха би могла да бъде вярна на подобно чудовище, ако знаеше истината.
Дараявахуш сви рамене, ала в ярките му очи припламна предупреждение.
— Просто изпълнявах заповеди.
— Това не е вярно.
Афшинът повдигна една от тъмните си вежди.
— Не? Тогава защо не ми кажеш какво разказва за мен историята на пясъчните бълхи.
Али почти можеше да чуе предупреждението на баща си в главата си, но не отстъпи.
— Като за начало, говорят за Ки-зи. — Лицето на афшина потръпна. — А ти не си изпълнявал ничии заповеди, когато Девабад паднал и Съветът на Нахидите е бил свален. Ти си оглавил въстанието в Девастана. Ако подобно поголовно клане изобщо би могло да се нарече въстание.
— Поголовно клане? — Дараявахуш се изпъна с презрително изражение. — Твоите предшественици изклаха семейството ми, опустошиха града ми и се опитаха да изтребят племето ми… а ти имаш дързостта да съдиш моите постъпки.
— Преувеличаваш — каза Али пренебрежително. — Никой не се е опитал да изтреби племето ти. Девите оцеляха без проблем и без ти да си наблизо, за да разрушаваш смесени села и да погребваш невинни джинове живи.
Афшинът изсумтя.
— Да, оцеляхме, за да се превърнем в граждани втора класа в собствения си град, принудени да се кланяме и раболепничим пред останалите от вас.
— Мнение, което си състави, след като прекара колко, два дни в Девабад? — Али направи физиономия. — Племето ти е заможно и влиятелно, а техният квартал е най-чистият и добре ръководен в града. Знаеш ли кои са втора класа? Шафитите, които…
Дараявахуш направи физиономия.
— Да си дойдем на думата. Не можеш да водиш разговор с джинове, без те да започнат да оплакват съдбата на горките нещастни шафити, които просто не могат да престанат да създават. Окото на Сулейман, намерете някоя коза, ако не сте в състояние да се контролирате. Те достатъчно приличат на човеците.
Ръцете на Али стиснаха по-здраво зулфикара. Искаше да причини болка на този мъж.
— Знаеш ли какво друго казват историите ни за теб?
— Защо не ме просветиш, джине?
— Че вероятно би успял. — Дараявахуш се намръщи и Али продължи. — Повечето учени вярват, че би могъл да отбраняваш една независима Девастана дълго време. Достатъчно дълго, за да освободиш неколцина от оцелелите Нахиди. Навярно дори достатъчно дълго, за да си възвърнеш властта над Девабад.
Афшинът застина и Али почувства, че е засегнал болно място. Взря се в принца, а когато проговори, гласът му беше тих, думите му — пропити със скрит смисъл.