Не би трябвало да е в състояние да направи нищо от това.
Дараявахуш не изглеждаше смутен. Вместо това измери Али с хладно преценяващ поглед.
— Не бих предположил, че подобен трик е в стила ти.
Али стисна зъби, мъчейки се да не обръща внимание на болката в китката си.
— Предполагам, че съм пълен с изненади.
Дараявахуш го изгледа продължително.
— Не — каза най-сетне. — Не си. Ти си точно това, което бих очаквал. — Вдигна зулфикара на Али и му го подхвърли; изненадан, Али го улови със здравата си ръка. — Благодаря ти за урока, ала уви, оръжието не оправда страховитата си репутация.
Али прибра ятагана си в ножницата, засегнат от негово име.
— Съжалявам, че си разочарован — подхвърли саркастично.
— Не съм казал, че съм разочарован. — Дараявахуш прокара ръка по бойната секира, която стърчеше от една от каменните колони. — Очарователният ти, изискан брат, прагматичният ти баща… започвах да се чудя какво се е случило с Кахтаните, които познавах… започвах да се боя, че спомените ми за въртящите зулфикари фанатици, които разрушиха света ми, са погрешни. — Той изгледа Али. — Благодаря ти за напомнянето.
— Аз… — Али изгуби дар слово, уплашен изведнъж, че бе сторил нещо много по-лошо от това да разкрие плановете на баща си за Нахри. — Разбра ме погрешно.
— Ни най-малко. — Афшинът му отправи още една режеща усмивка. — Някога и аз бях млад воин от властващото племе. Това е привилегировано положение. Такава пълна увереност в правотата на хората ти, такава непоклатима отдаденост на вярата ти. — Усмивката му избледня; гласът му стана печален. Пълен със съжаление. — Радвай му се.
— Изобщо не съм като теб — сопна се Али. — Никога не бих сторил нещата, които ти си направил.
Афшинът отвори вратата.
— Моли се никога да не поискат от теб да го сториш Зейди.
20. Нахри
— Това е ключалка.
— Ключалка? Не, не може да бъде. Погледни. Това очевидно е някакъв сложен механизъм. Научно пособие… или, като се има предвид рибата, може би навигационен инструмент за морето.
— Ключалка е. — Нахри взе металния предмет от ръцете на Ализейд. Беше от желязо, изработен във формата на риба с пърхащи перки и извита опашка, от едната му страна бяха гравирани редица четвъртити пиктограми. Тя извади карфицата от шала си и обърна ключалката с отвора към себе си. Доближи я до ухото си и я отключи умело. — Видя ли? Ключалка. Просто ключът й липсва.
Подаде я тържествуващо на Али и се облегна във възглавницата си, вдигайки крака върху една мека копринена отоманка. Нахри и нейният прекалено квалифициран учител бяха на един от горните балкони в Царската библиотека, там, където се срещаха всеки следобед през последните няколко седмици. Тя отпи глътка чай, възхищавайки се на изящния стъклопис върху близкия прозорец.
Впечатляващата библиотека бързо се беше превърнала в любимото й място в двореца. По-голям и от тронната зала на Гасан, огромният, закрит с покрив вътрешен двор беше пълен с оживени учени и спорещи студенти. На балкона срещу тях един сахрейнски преподавател беше измагьосал от пушек карта дори по-голяма от тази, която Дара беше направил за нея, когато прекосяваха пустинята. Миниатюрна лодка от матово стъкло се носеше в морето й. Преподавателят вдигна ръце — порив на вятъра изпълни копринените й платна и тя пое по курс, отбелязан с миниатюрни горящи въгленчета пред очите на неколцина студенти. В нишата над тях една агниваншийска учена преподаваше математика. С всяко щракване на пръстите й ново число се появяваше прогорено върху варосаната стена пред нея, същинска карта от уравнения, която учениците й грижливо си записваха.
И разбира се — книгите. Етажерките се издигаха към главозамайващо високия таван, губейки се от поглед; Али, който изглеждаше невероятно доволен от интереса й към библиотеката, й беше казал, че тя съдържа копие от почти всяко произведение, писано някога, било то от човеци или джинове. Очевидно съществуваше цяла прослойка джинове, които прекарваха живота си, обикаляйки човешките библиотеки, където преписваха грижливо произведенията, събрани в тях, и ги изпращаха в Девабад.
По рафтовете имаше и най-различни пособия и инструменти, тъмни буркани и прашни артефакти. Али я беше предупредил за повечето от тях; очевидно малките експлозийки бяха нещо обикновено тук. Джиновете имаха склонност да изследват свойствата на огъня във всяка негова форма.
— Ключалка.