Палецът й беше окървавен, но пред очите на Али двете подути рани, където зъбите на змията бяха пробили кожата, спаднаха и изчезнаха под нея.
— Леле — прошепна той със страхопочитание. — Това е направо невероятно.
— Може би. — Нахри хвърли завистлив поглед към пламъците, които танцуваха в шепата му. — Но не бих имала нищо против да мога да правя това.
Али се засмя.
— Лекуваш се от ухапването на прокълната змия за броени секунди, а завиждаш за някакви си пламъчета? Всеки, надарен с малко магия, може да направи това.
— Аз не мога.
Али изобщо не го вярваше.
— Опитвала ли си въобще?
Нахри поклати глава.
— Едва успявам да проумея целителните магии, при това с цялата помощ на Нисрийн. И представа не бих имала откъде да започна с нещо друго.
— Тогава опитай с мен — предложи Али. — Лесно е. Остави топлината на кожата ти просто да… се запали и движи ръка така, сякаш ще щракнеш с пръсти. Само че с огън.
— Не е най-полезното обяснение, което съм чувала. — Все пак вдигна ръка и се съсредоточи. — Нищо.
— Кажи думата. На дивастийски — поясни той. — По-късно ще си в състояние просто да си го помислиш, но за начинаещите често е по-лесно, ако изрекат заклинанието на глас на родния си език.
— Добре. — Нахри се взря намръщено в ръката си и опита: — Азар. Виждаш ли? Нищо.
Само че Али не се отказваше толкова лесно.
— Докосни ги — каза, махвайки към каменните рафтове.
— Да ги докосна?
Той кимна.
— Намираш се в двореца на предците си, място, върху което магията на Нахидите е оставила дълбок отпечатък. Почерпи от камъка така, както би почерпила вода от кладенец.
Нахри изобщо не изглеждаше убедена, но го послуша, долепяйки длан там, където й беше посочил. Пое си дълбоко дъх и вдигна другата си ръка.
— Азар. Азар! — сопна се, достатъчно силно, за да вдигне прахта от близката лавица. Шепата й си остана празна и тя поклати глава. — Забрави. Не е като да имам успех с каквото и да било друго. Не виждам защо това да е различно.
Понечи да отпусне ръка, но Али я спря.
Очите й припламнаха в същия миг, в който умът му настигна действията му. Той потисна вълната на смущение, но задържа ръката й до стената.
— Опита само два пъти. Това е нищо. Знаеш ли колко дълго ми отне, докато изтръгна пламъци от зулфикара си? — Той отстъпи назад. — Опитай отново.
Нахри изпуфтя подразнено, но не свали ръка.
— Е, добре. Азар.
Не последва дори искра; лицето й се разкриви от разочарование. Али скри собственото си намръщване, знаейки, че това би трябвало да бъде лесно за някого като Нахри. Задъвка долната си устна, опитвайки се да измисли нещо.
И тогава то го осени.
— Опитай на арабски.
Нахри изглеждаше изненадана.
— На арабски? Наистина ли мислиш, че един човешки език ще призове магия?
— Той има значение за теб. — Али сви рамене. — Не пречи да опиташ.
— Предполагам, че не. — Впила поглед в ръката си, тя размърда пръсти. — Наар.
Прашният въздух над отворената й длан запуши. Очите й се разшириха.
— Видя ли това?
Али се усмихна широко.
— Отново.
Този път Нахри нямаше нужда да я убеждават да опита пак.
— Наар. Наар. Наар! — Лицето й посърна. — Преди малко почти успях!
— Не спирай. — На Али му дойде идея. Нахри отвори уста, но той я изпревари, подозирайки, че в резултат на следващите му думи тя или щеше да измагьоса пламък, или щеше да го фрасне по лицето. — Според теб какво е намислил Дараявахуш днес?
Очите на Нахри припламнаха… и във въздуха над дланта й лумна огън.
— Не го угасяй! — Али отново улови китката й, преди тя да успее да потуши огъня, задържайки пръстите й разперени, така че малкото пламъче да може да диша. — То няма да те нарани.
— В името на Всевишния… — ахна Нахри.
Светлината на огъня танцуваше по лицето й, отразяваше се в черните й очи и караше златните украшения, които задържаха чадора й на място, да греят.
Али пусна китката й и се наведе, за да вдигне угасналата им факла.
— Запали я — каза, протягайки я към Нахри.
Тя доближи ръка до факлата и пламъчета се изляха от шепата й и я запалиха. Нахри изглеждаше запленена… и много по-емоционална, отколкото Али я беше виждал някога. Обикновено хладнокръвната й маска се беше изпарила; лицето й грееше от удоволствие, от облекчение.
А после то изчезна. Едната й вежда подскочи.
— Искаш ли да ми обясниш каква беше целта на последния ти въпрос?
Али наведе поглед, пристъпвайки от крак на крак.