— Понякога магията се получава само когато има… — Прокашля се, търсейки най-малко неуместната дума, за която можа да се сети. — Ъ, емоция зад нея.
— Емоция? — Нахри махна рязко във въздуха. — Наар — прошепна и пред нея затанцува ивица огън. Усмихна се широко, когато Али отскочи назад. — Предполагам, че гневът също действа. — Ала продължаваше да се усмихва, докато малките пламъчета се посипваха по пода, угасвайки в пясъка. — Е, каквато и да е била целта ти, оценявам го. Наистина. — Тя вдигна поглед към него. — Благодаря ти, Али. Хубаво е да науча поне някаква нова магия тук.
Той се опита да свие нехайно рамене, сякаш да учи потомствения си враг на потенциално опасни умения бе нещо, което правеше непрекъснато… а не, както му хрумна изведнъж, нещо, което вероятно би трябвало да обмисли по-внимателно.
— Не е нужно да ми благодариш — отвърна с леко хриплив глас. Преглътна, а после отиде да вдигне свитъка, който тя беше изпуснала. — Аз… май ще е най-добре да погледнем онова, заради което дойдохме.
Нахри го последва.
— Наистина не беше нужно да си даваш целия този труд. Това беше просто мимолетно любопитство.
— Искаше да знаеш за египетските мариди. — Али докосна свитъка. — Това е последният оцелял разказ за джин, който се е срещал с тях. О! — възкликна, когато го разгъна.
— Какво? — Нахри надникна над рамото му и примига. — Окото на Сулейман… Какво е това?
— Нямам представа — призна Али.
На какъвто и език да беше написан свитъкът, не приличаше на нищо, което беше виждал някога, объркваща спирала от миниатюрни пиктограми и клиноподобни знаци. Буквите, (ако изобщо бяха букви) бяха натъпкани толкова наблизо, че беше трудно да се види къде свършва едната и започва следващата. От противоположните ъгли тръгваше мастилена пътечка, може би река, навярно Нил, водопадите й бяха отбелязани с още причудливи пиктограми.
— Май няма да научим кой знае какво от това — въздъхна Нахри.
— Не бива да се предаваш толкова лесно — укори я Али. В главата му се беше появила идея. — Познавам някой, който може би ще е в състояние да го преведе. Аяанлийски учен. Вече се е оттеглил от активна дейност, но навярно ще се съгласи да ни помогне.
Нахри като че ли не беше във възторг от тази идея.
— Бих предпочела интересът ми да не става обществено достояние.
— Той ще запази тайната ти. Освободен роб е. Би сторил всичко за една Нахида. И е прекарал два века, пътувайки из земите около Нил, преписвайки текстове, преди да бъде пленен от ифритите. Надали има по-подходящ от него за тази задача.
Али нави свитъка.
Зърна объркването върху лицето й — очевидно връзката не й беше съвсем ясна, ала въпреки това не каза нищо.
— Можеш просто да ме попиташ — рече Али, когато стана ясно, че тя няма да проговори.
— Да те попитам какво?
Той я погледна многозначително. Ходеха на пръсти около тази тема от седмици… е, ходеха на пръсти около доста теми, но особено тази.
— Това, което искаш да ме попиташ от онзи ден в градината насам. Откакто ти казах какво означава знакът върху ръката на твоя афшин.
Нахри настръхна, топлината се изпари от лицето й.
— Няма да обсъждам Дара с теб.
— Не казах специално него — изтъкна Али. — Но искаш да знаеш за робите, нали? Настръхваш всеки път, щом стане дума за тях.
Нахри като че ли още повече се подразни, че са я заловили, очите й припламнаха. Едва ли би могъл да избере по-подходящ момент да започне тази караница — точно след като я беше научил как да измагьосва пламъци.
— И какво, ако е така? — сопна се тя. — Ще изтичаш да докладваш на баща си?
Али потръпна. Нямаше какво да отговори — действително ги беше шпионирал, нея и афшина, в лечебницата преди няколко дни, макар че никой от двамата не го беше споменал досега.
Срещна погледа й. Не беше свикнал с очите на девите; открай време намираше абаносовите им дълбини за мъничко смущаващи, макар че очите на Нахри бяха доста хубави, строгостта им беше смекчена от човешките й черти. Само че в тях се четеше толкова подозрение (основателно, разбира се), че Али едва не се загърчи под погледа им. Ала освен това подозираше, че доста хора в Девабад, особено афшинът, когото тя толкова защитаваше, я лъжеха. Така че реши да й каже истината.
— И какво, ако му докладвам? Нима смяташ, че интересът ти учудва някого? Отгледана си в света на човеците с легенди за джинове роби. Нормално е да искаш да научиш повече. — Той докосна сърцето си, а крайчетата на устните му потръпнаха. — Хайде де, Бану Нахида. Един кахтански глупак ти предлага безплатна информация. Несъмнено инстинктът ти казва да се възползваш.