— Не — прекъсна го Али твърдо. — Баща ми ясно даде да се разбере, че невинни шафити ще платят, ако надуши и следа от измяна от моя страна. Не мога поема подобен риск. Нито пък се налага да го правя.
Рашид се намръщи.
— Какво искаш да кажеш, че не се налага да го правиш?
— Разбрах се с брат си — обясни Али. — Засега ще се придържам към плановете на баща ми. Когато Мунтадир стане цар, ще ми даде повече власт в решаването на въпросите, които засягат шафитите. — Гласът му се извиси от вълнение; от онзи ден в ума му се въртяха цял куп идеи. — Рашид, само си помисли какво бихме могли да сторим за шафитите, ако имаме цар, който открито подкрепя целите ни. Бихме могли да организираме работни програми, да разширим сиропиталището с пари от хазната…
— Брат ти? — повтори Рашид невярващо. — Мислиш, че Мунтадир ще ти позволи да помогнеш на шафитите… и то с пари от двореца? — Той присви очи. — Не може да си чак толкова наивен, Али. Единственото, което брат ти ще направи с хазната, е да я изпразни, за да плаща за вино и танцьорки.
— Не е вярно — възрази Али. — Той не е такъв.
— Той е точно такъв — отвърна Рашид. — Освен това ти не си се подчинил, не и наистина. Ако действително беше лоялен, щеше да ни арестуваш. — Той кимна грубо към документите за пенсия. — Аз щях да бъда мъртъв, не изпратен в пенсия.
Али се поколеба.
— С теб имаме различни идеи за това как да помогнем на шафитите. То не означава, че искам да те нараня.
— Или пък знаеш, че сме прави. Поне част от теб го знае. — Рашид остави думите да увиснат във въздуха, а после въздъхна; изведнъж сякаш се състари с десет години. — Няма да можеш да продължиш по този начин, Ализейд — предупреди го. — Да маневрираш между лоялността към семейството ти и лоялността към онова, което знаеш, че е правилно. Много скоро ще ти се наложи да направиш избор.
Вече го сторих. Защото колкото и да не беше съгласен първоначално с плановете на баща си за Нахри, Али започваше да вижда докъде могат да доведат те. Един брак между емира и Бану Нахида можеше да донесе истински мир между деви и гезирци. А една Бану Нахида, отгледана в света на човеците, която все още изглеждаше като човек, нима не би могла да подтикне племето си да бъде по-толерантно към шафитите? Али виждаше шанс, истински шанс да разчупи статуквото в Девабад и да се погрижи парченцата да се приземят както трябва.
Само че не можеше да го направи от затворническа килия. Подаде документите за пенсиониране на Рашид.
— Трябва да ги вземеш. Върви си у дома, Рашид.
— Няма да се върна в Ам Гезира — заяви остро другият мъж. — Няма да си тръгна от Девабад. Сестра Фатумай няма да напусне сиропиталището, а Хано няма да престане да освобождава шафитски роби. Работата ни е по-голяма от всеки един от нас. Мислех, че смъртта на шейх Анас те е научила на това.
Али не отговори. Истината бе, че смъртта на Анас — онова, което беше довело до нея, онова, което беше дошло след това — бе научила Али на доста неща. Ала подозираше, че не бяха уроци, които Рашид би оценил.
Нещо в изражението на другия мъж се пропука.
— Ти беше моя идея. Моя надежда. Анас се колебаеше дали да те вербуваме. Мислеше, че си прекалено млад. Аз го убедих. — Гласът му беше пропит с разочарование. — Може би беше прав.
Извърна се и се отправи към вратата.
— Повече няма да те безпокоим, принце. Ако размислиш, знаеш къде да ме намериш. И се надявам да го сториш. Защото, когато се изправиш пред своя Съдник, Ализейд… когато те попитат защо не си се застъпил за онова, което си знаел, че е правилно… — Той замълча за миг, преди следващите му думи да открият сърцето на Али като стрела. — Лоялността към семейството ти няма да те оправдае.
22. Нахри
Паланкинът, който отнасяше Нахри от двореца, изобщо не приличаше на онзи, с който беше пристигнала, уютната „цветна кутия”, която беше делила с подразнения афшин. Символ на високото й положение, този би могъл да побере половин дузина души и беше носен от двойно повече. Вътрешността му беше смущаващо пищна, препълнена с брокатени възглавници, недокоснато буренце с вино и висящи копринени пискюли, ухаещи на тамян.
И напълно покрити прозорци. Нахри отново подръпна копринената материя, но тя беше здраво зашита. Наведе поглед към ръката си, осенена от друга идея, и отвори уста.
— Недей — остро каза Нисрийн. — Дори не си помисляй да изгориш завесите. Особено не и на този твой човешки език. — Тя изцъка. — Знаех си, че онова кахтанско момче ще ти окаже лошо влияние.