Разтърка слепоочията си.
— Какво да правя?
Мунтадир седна на прозореца.
— Би могъл да се опиташ да преспиш със следващата куртизанка, която ти изпрати — подхвърли с усмивка. — О, хайде де, Зейди, не ме гледай по този начин. Така със сигурност ще хванеш Каве неподготвен. — Мунтадир завъртя разсеяно малко пламъче около пръсти си. — Докато не те обвини в двуличие, разбира се.
— Не ми оставяш кой знае какъв избор.
— Би могъл да не се опитваш да се държиш като царската версия на „Танзим” — предложи Мунтадир. — И аз не знам… да опиташ да се сприятелиш с някой дев? На Джамшид отдавна му се иска да се научи да използва зулфикар. Защо не му дадеш няколко урока?
Али не можеше да повярва на ушите си.
— Искаш да науча сина на Каве как да използва гезирско оръжие?
— Той не е просто синът на Каве. — Мунтадир звучеше мъничко подразнен. — Той е най-добрият ми приятел, а ти ме помоли за съвет.
Али въздъхна.
— Извинявай. Имаш право. Просто имах дълъг ден. — Той се раздвижи до писалището, при което събори една от грижливо подредените купчинки листове. — Ден, който няма никакви изгледи да свърши скоро.
— Май трябваше да те оставя с жените. Може би щяха да ти пооправят настроението. — Мунтадир се надигна от прозореца. — Просто исках да се уверя, че си преживял първия си ден в двора, но изглежда, че имаш доста работа. Ако не друго, поне си помисли върху онова, което ти казах за девите. Знаеш, че просто се опитвам да помогна.
— Знам. — Али изпусна дъха си. — Преговорите ти увенчаха ли се с успех?
— Кое?
— Преговорите ти с тохаристанския министър — напомни му Али. — Абба каза, че си се опитвал да намалиш един дълг.
Очите на Мунтадир грейнаха развеселено и той стисна устни, сякаш се мъчеше да потисне усмивка.
— Да. Тя се оказа изключително… податлива.
— Това е добре. — Али вдигна листовете, които беше съборил, оправяйки купчинките върху бюрото си. — Кажи ми, ако искаш да погледна числата, за които сте се разбрали. Знам, че математиката не е силната… — Той млъкна, изненадан от целувката, която Мунтадир внезапно положи върху челото му. — Какво?
Брат му само поклати глава с подразнена обич върху лицето.
— О, ахи… тук ще те изядат жив.
9. Нахри
Студено. Това бе първата й мисъл, когато се събуди. Потрепери силно и се сви на кълбо, придърпвайки одеялото над главата си и пъхвайки замръзналите си ръце под брадичката. Възможно ли бе вече да е сутрин? Лицето й беше влажно, връхчето на носа й — напълно безчувствено.
Онова, което видя, когато отвори очи, бе толкова странно, че начаса седна.
Сняг.
Трябва да беше сняг; напълно отговаряше на описанието на Дара. Земята беше застлана с тънка бяла покривка, черната почва прозираше само тук-там. Въздухът сякаш бе застинал, замръзнал в тишина от пристигането на снега.
Дара все така го нямаше, също като конете. Нахри уви одеялото около раменете си и пъхна в угасващия огън най-сухите клонки, които успя да намери, опитвайки се да не позволи на тревогата да я завладее. Може би просто ги беше завел да попасат.
А може би наистина си тръгна. Заповяда си да хапне няколко залъка от студената яхния, след което се зае да събере оскъдните им вещи. Имаше нещо в тишината и самотната красота на току-що навалелия сняг, от който самотата ставаше още по-наситена.
От сухия хляб и лютата яхния устата й пресъхна. Нахри претърси малкия им лагер, но от кожения мех нямаше и следа. Сега вече започна да изпада в паника. Нима Дара наистина би я оставил без вода?
Това копеле. Това самодоволно, изпълнено с чувство за морално превъзходство копеле. Опита се да разтопи малко сняг в ръцете си, но в крайна сметка се налапа с кал. Изплю се, започвайки сериозно да се дразни, и си нахлузи ботушите. Дара да върви по дяволите. Беше забелязала поточе в рехавата гора зад лагера им. Ако, когато се върне, него все още го нямаше… е, щеше да се наложи да си състави нов план.
Отправи се към горичката с решителна крачка. Ако умра там, надявам се да се върна като гул. Ще тормозя онзи арогантен, просмукан от вино дев до Съдния ден.
Когато навлезе по-навътре в гората, чуруликането на птичките утихна. Беше тъмно; високите прастари дървета спираха малкото светлина, успяла да пробие облаците, покриващи утринното небе. Твърдите борови иглички държаха малки чашки от пресен сняг във въздуха около нея.