— Помогни му — примоли й се Дара. — Изцели го!
Нахри се наведе, за да улови ръката на Хайзур, но той я отпрати с махване.
— Нищо не можеш да сториш — прошепна. — Наруших закона ни. — Пресегна се и докосна пръстена на Дара с един от ноктите си. — И не за първи път.
— Остави я да опита — умоляваше Дара. — Това не може да се случи, защото ни спаси!
Хайзур му се усмихна горчиво.
— Все още не разбираш, Дара, каква е ролята на моите хора. Твоята раса никога не го разбра. Векове след като бяхте осакатени от Сулейман, задето се омесихте с човеците… и все още не разбирате.
Възползвайки се от разсеяното му бръщолевене, Нахри положи длан върху един от циреите. Той издаде съскащ звук и се вледени под допира й, а после стана двойно по-голям. Перито изскимтя и тя се дръпна.
— Извинявай — побърза да каже. — Никога не съм лекувала нещо като теб.
— Не можеш да го сториш и сега — меко каза той. Прокашля се и повдигна глава, наострил уши като котка. — Трябва да си вървиш. Моите хора идват. Маридът също ще се върне.
— Няма да те изоставя — заяви Дара твърдо. — Нахри може да пресече прага и без мен.
— Не Нахри искат те.
Ярките очи на Дара се разшириха и той се огледа наоколо, сякаш очакваше да види още някой, освен тях тримата.
— М-мен? — заекна. — Не разбирам. Та аз съм никой както за твоята раса, така и за маридите!
Хайзур поклати глава в същия миг, в който пронизителният крясък на едра птица проряза въздуха.
— Върви. Моля те… — изхриптя той.
— Не. — Гласът на Дара потрепери. — Хайзур, не мога да те изоставя. Ти спаси живота, душата ми.
— Тогава направи същото за някой друг. — Хайзур изшумоля с прекършените си крила и махна към небето. — Това, което се задава, е свръх силите и на двама ви. Спаси своята Нахида, афшине. То е твой дълг.
Беше, сякаш му бяха направили магия — пред очите на Нахри Дара преглътна, а после кимна; всяка следа от чувство се изпари от лицето му. Той положи внимателно перито на земята.
— Толкова съжалявам, стари приятелю.
— Какво правиш? — възкликна Нахри. — Помогни му да стане. Трябва да… Дара! — изкрещя тя, когато девът я вдигна и я метна през рамо. — Недей! Не можем да го оставим тук! — Срита го в гърдите с коляно, мъчейки се да се оттласне от гърба му, ала хватката му беше прекалено здрава. — Хайзур! — изпищя, улавяйки погледа на раненото пери.
Хайзур я изгледа дълго и печално, преди отново да вдигне очи към небето. Четири черни фигури се появиха над канарите. Вятърът се усили, изпълвайки въздуха с остри камъчета. Нахри видя как перито потръпна и закри лице с едно съсухрено крило, за да се предпази.
— Хайзур! — Отново изрита Дара, но той само ускори крачка, мъчейки се да се изкатери по една пясъчна дюна, все така носейки я през рамо. — Дара, моля те! Дара, недей…
А после вече не виждаше Хайзур.
12. Али
Али почувства, че му олеква, докато отиваше към майдана, окрилен от добрите думи на Джамшид. Мина през Агниваншийската порта; разпръснатите й маслени лампи създаваха усещането, че пътува през съзвездие. Пред него майданът беше притихнал, нощните песни на насекомите бяха заменили звука на музиката и пиянското веселие, които бе оставил зад себе си. Хладен ветрец разпиляваше парченца боклук и мъртви листа по древния калдъръм.
Един мъж стоеше до шадравана. Рашид. Али го разпозна, макар секретарят му да не беше с униформа, облечен вместо това с безлична тъмна роба и тъмносив тюрбан.
— Мир вам, кайд — поздрави го, когато Али се приближи.
— И на теб. Прости ми, мислех, че тази вечер нямаме повече работа.
— О, не! — увери го Рашид. — Или поне нищо официално. — Усмихна се и зъбите му проблеснаха ярко в мрака. — Надявам се да ми простите дързостта. Не исках да ви откъсна от забавленията ви за вечерта.
Али направи физиономия.
— Няма за какво да се извиняваш, повярвай ми.
Рашид отново се усмихна.
— Добре. — Той махна към Тохаристанската порта. — Отивам да се видя с един стар приятел в Квартала на тохаристанците и ми хрумна, че може би ще искате да дойдете с мен. Споменахте, че ви се ще да видите повече от града.
Беше мило, макар и мъничко странно предложение. Али беше царски син; не беше някой, когото каниш небрежно на чай.
— Сигурен ли си? Не бих искал да се натрапвам.
— Нищо подобно. Приятелят ми държи малко сиропиталище. В действителност, помислих си, че би било добре един Кахтани да бъде видян там. Напоследък имат трудности. — Рашид сви рамене. — Разбира се, вие си решавате. Знам, че сте имали дълъг ден.