Веждите на Али подскочиха.
— Това очевидно не е всичко, което сте правили с моята „щедрост”. Видях оръжията.
— Е, и? — Тя кимна към зулфикара на кръста му. — Ти носиш оръжие, за да се защитиш. Защо моите хора да нямат същото право?
— Защото то противоречи на законите. На шафитите не им е разрешено да носят оръжия.
— Не са им разрешени и медицински грижи — намеси се Рашид, хвърляйки му многозначителен поглед. — Кажи ми, братко, чия идея беше клиниката на улица „Маади”? Кой плати за нея и открадна медицински книги от Царската библиотеката служителите й да могат да се обучават?
Али се изчерви.
— Това е различно.
— Не и в очите на закона — порица го Рашид. — И двете защитават живота на шафитите, така че и двете са забранени.
Али нямаше какво да отговори на това. Фатумай все още го гледаше изпитателно. Нещо, наподобяващо състрадание, проблесна в кафявите й очи.
— Колко си млад — тихо отбеляза тя. — Много по-близо си по години до децата, които спят в съседната стая, отколкото до когото и да било от нас, предполагам. — Тя цъкна с език. — Почти ми е жал за теб, Ализейд ал Кахтани.
На Али това изобщо не му хареса.
— Какво искате от мен?
Нервите му започваха да го предават и гласът му потрепери.
Фатумай се усмихна.
— Искаме да ни помогнеш да спасим шафитите, разбира се. Най-добре, като възобновиш паричната си подкрепа възможно най-скоро.
Али не можеше да повярва на ушите си.
— Шегуваш се! Предполагаше се, че Анас купува храна и книги с парите, които му давах, не пушки и ками. Не може да очаквате, че ще ви дам и монета повече.
— Пълните кореми не означават нищо, ако не сме в състояние да защитим децата си от търговците на роби — сопна се Хано.
— А и така вече образоваме хората си, принц Ализейд — добави Фатумай. — Но за какво? На шафитите им е забранено да вършат каквато и да било квалифицирана работа; с малко повече късмет хората ни могат да се цанят като прислужници или робини в леглото. Имаш ли представа колко безнадежден прави това живота в Девабад? Никаква възможност за нещо по-хубаво, освен обещанието за Рая. Не ни е позволено да си тръгнем, не ни е позволено да работим, жените и децата ни може да бъдат законно откраднати от всеки чистокръвен, който заяви, че е техен роднина…
— Анас вече ми държа тази реч — прекъсна я Али, гласът му беше по-остър, отколкото беше възнамерявал. Ала тогава беше повярвал на Анас и знанието, че шейхът го беше излъгал, все още го нараняваше. — Съжалявам, но правех всичко по силите си, за да помогна на хората ви. — Беше самата истината. Беше дал на „Танзим” цяло състояние и дори сега тихичко отлагаше по-суровите ограничения, които баща му искаше да наложи върху шафитите. — Не знам какво повече очаквате.
— Влияние — заяви Рашид. — Шейхът не те вербува единствено заради парите ти. Шафитите имат нужда от застъпник в двореца, глас, който да брани правата им. А ти имаш нужда от нас, Ализейд. Знам, че се бавиш с нарежданията, които баща ти ти даде. Новите закони, които се предполага да наложиш? Да издириш предателя в редиците на Царската стража, откраднал онези зулфикари? — Бегла усмивка пробяга по устните му при тези думи. — Нека ти помогнем, братко Ализейд. Нека си помогнем един на друг.
Али поклати глава.
— За нищо на света.
— Това е загуба на време — заяви Хано. — Това келешче е гезирец… вероятно би оставил Девабад да изгори до основи, преди да се обърне срещу своите. — Очите му припламнаха и пръстите му отново се задържаха върху дръжката на ножа му. — Би трябвало просто да го убием. — В гласа му се прокрадна горчилка. — Нека Гасан научи какво е да изгубиш дете.
Али се дръпна сепнато назад, но Фатумай вече отхвърляше думите на Хано с махване на ръка.
— Искаш да кажеш да дадем на Гасан причина да избие и последния шафит в града. Не, не мисля, че ще направим това.
Откъм коридора отново долетя кашлицата на момчето. Звуците — тази раздираща, пропита с кръв кашлица, тъжните малки хлипове — режеха дълбоко и Али потръпна.
Това не убягна от вниманието на Рашид.
— За това има лекарство, между другото. В Девабад има няколко обучени от хората шафитски лекари, които биха могли да му помогнат, но уменията им не са евтини. Без твоята помощ не можем да си позволим лечението му. — Той вдигна ръце. — Не можем да си позволим да лекуваме когото и да било от тях.
Али сведе поглед. Откъде мога да съм сигурен, че няма да се отметнат и да похарчат всичко, което им дам, за оръжия. Вярвал бе на Анас много повече, отколкото на тези непознати, а ето че шейхът го беше измамил. Не можеше да рискува отново да предаде семейството си.