Алек беше ужасен.
— Какво казах?
— Каза, че се срещаш с някого — рече баща му. — Макар да не ни обясни защо това е важно.
— Няма значение — каза Алек. — Искам да кажа, с никого не се срещам. Освен това не е важно. По-точно, нямаше да е важно, ако се срещах с някого, но всъщност не се срещам с никого.
Магнус го гледаше така, както се гледа пълен идиот.
— Алек не е на себе си — каза той. — Страничен ефект от демоничната отрова. Много неприятно, но скоро ще се оправи.
— Демонична отрова ли? — Гласът на Мерис се изтъни до фалцет. — Никой не е докладвал в Института за атака от демони. Какво става тук, Лушън? Това е домът ти, нали? Знаеш прекрасно, че ако е имало нападение на демони, трябва да докладваш за него…
— Люк също беше нападнат — каза Клеъри. — Беше изпаднал в безсъзнание.
— Колко удобно. Единият в безсъзнание, другият очевидно не на себе си — каза инквизиторката. Острият й като нож глас разряза стаята и накара всички да притихнат. — Прекрасно знаеш, долноземецо, че Джонатан Моргенстърн не е просто твой гост. Идеята беше той да е затворник под наблюдението на магьосник.
— Вие пък прекрасно знаете, че си имам име — каза Магнус. — Не че това — добави той, като се сети, че е прекъснал инквизиторката — има някакво значение, разбира се. Всъщност забравете.
— Знам името ти, Магнус Бейн — рече инквизиторката. — Това не е първият ти провал; няма да получиш повече шансове.
— Какъв провал? — наежи се Магнус. — Че съм довел момчето тук? В договора, който подписах, никъде не се казва, че не мога да го взимам със себе си, когато ходя някъде.
— Не това е провалът ти — каза инквизиторката. — А че си го пуснал снощи да се види с баща си, в това е провалът ти.
Настъпи тягостна тишина. Алек бавно се изправи, очите му търсеха тези на Джейс, ала той не гледаше към него. Лицето му беше непроницаемо.
— Това е смешно — рече Люк. Клеъри рядко го беше виждала толкова ядосан. — Джейс дори не знае къде е Валънтайн. Престанете да го тормозите.
— Това ми е работата, долноземецо — каза инквизиторката. — Да тормозя някого. — Тя се обърна към Джейс. — А сега ми кажи истината, момче, и всичко ще бъде много по-лесно.
Джейс вдигна брадичка.
— Къде съм бил, си е моя работа.
— Ако си невинен, защо просто не кажеш истината? Кажи ни къде беше снощи. Кажи ни за малката увеселителна лодка на Валънтайн.
Клеъри го погледна втренчено. Отидох да се поразходя, беше казал той. Но това нищо не означаваше. Може би наистина бе излязъл да се поразходи. Но сърцето и стомахът й се свиха. Знаеш ли кое е най-лошото, което може да се случи?, беше казал Саймън. Да изгубиш доверието си в човека, когото обичаш повече от всичко на света.
След като Джейс не каза нищо, Робърт Лайтууд се обади със своя дълбок басов глас:
— Имоджин? Да не искаш да кажеш, че Валънтайн…
— … се намира на кораб насред Ийст Ривър? — каза инквизиторката. — Точно така.
— Ето защо не съм могъл да го намеря — рече Магнус сякаш на себе си. — Цялата тази вода е прекъснала магията ми.
— Какво е правил Валънтайн насред реката? — попита смаяно Люк.
— Питай Джонатан — каза инквизиторката. — Наел си е мотор от предводителя на вампирския клан на града и е отлетял с него към кораба. Не е ли така, Джонатан?
Джейс нищо не каза. Лицето му бе непроницаемо. На инквизиторката обаче сякаш не й достигаше напрежението в стаята, което лакомо поглъщаше.
— Бръкни в джоба на якето си — каза тя. — Извади предмета, който взе миналата нощ от Института.
Джейс бавно изпълни желанието й. Когато извади ръката от джоба си, Клеъри видя, че държи някакъв блестящ синьо-сив предмет. Огледалното парче от Портала.
— Дай ми го. — Инквизиторката го дръпна от ръката му. Той се намръщи; ръбът на стъклото го беше порязал и от дланта му бликна кръв. Мерис тихо извика, но не помръдна. — Знам, че си се върнал в Института за това — каза инквизиторката, вече по-ведро. — Подозирах, че твоята сантименталност няма да ти позволи да го оставиш.
— Какво е това? — попита изумено Робърт Лайтууд.
— Парче от Портал под формата на огледало — отвърна инквизиторката. — Когато Порталът е бил строшен, се е запазила картина от последната дестинация. — Тя повъртя парчето стъкло в дългите си, подобни на паяк пръсти. — В случая, вилата на Уейланд.