Джейс проследи с очи движението на огледалото. Това парченце се стори на Клеъри като отчупено късче синьо небе. Запита се дали в Идрис изобщо някога е валяло.
С внезапно, злобно движение, което не съответстваше на спокойния й тон, инквизиторката захвърли огледалното парче на земята. То мигом се пръсна на миниатюрни парченца. Клеъри чу как Джейс шумно си пое въздух, без обаче да помръдне.
Инквизиторката извади чифт сиви ръкавици и коленичи сред отломъците от огледалото, като ги хващаше едно по едно, докато накрая намери това, което търсеше — тънък лист хартия. Тя се изправи и го вдигна високо, за да могат всички в стаята да видят плътно изписаната с черно мастило руна.
— Начертах върху тази хартия проследяваща руна и я пъхнах между огледалната повърхност и гърба на огледалото. После върнах парчето в стаята на момчето. Не се упреквай, задето не си я забелязал — каза тя на Джейс. — И по-стари и мъдри глави са били надхитрявани от Клейва.
— Вие сте ме шпионирали — процеди Джейс, чийто глас трепереше от гняв. — Това ли прави Клейвът, нахлува в личното пространство на своите ловци на сенки…
— Внимавай как разговаряш с мен. Не си единственият, който е нарушил Закона. — Леденият поглед на инквизиторката се плъзна из стаята към Изабел и Алек. — Направиха го и твоите приятели, като те изведоха от Града на тишината и те освободиха от домашния арест при магьосника.
— Джейс не е наш приятел — рече Изабел. — Той е наш брат.
— Подбирай приказките си, Изабел Лайтууд — каза инквизиторката. — Можеш да бъдеш сметната за съучастник.
— Съучастник? — За най-голяма изненада на всички, проговорилият беше Робърт Лайтууд. — Момичето просто се опитва да предпази семейството ни от разруха. За Бога, Имоджин, та те са само деца…
— Деца ли? — Инквизиторката насочи ледения си поглед към Робърт. — Колкото сте били деца и вие, когато Кръгът се опълчи на Клейва, нали? Колкото и синът ми е бил дете, когато… — не довърши тя и сякаш й струваше огромно усилие да си възвърне самообладанието.
— Значи, всичко е заради Стивън — каза Люк с нотка на състрадание в гласа. — Имоджин…
Инквизиторката изкриви лице.
— Стивън няма нищо общо! Става въпрос за Закона!
Тънките пръсти на Мерис трепнаха, когато притисна ръцете си една в друга.
— Ами Джейс — каза тя. — Какво ще стане с него?
— Утре ще се върне с мен в Идрис — каза инквизиторката. — Изгубихте правото си да разберете нещо повече от това.
— Как така ще го заведете на онова място? — недоумяваше Клеъри. — Кога ще се върне отново?
— Клеъри, недей — рече Джейс. Той искаше да й попречи да говори, но тя продължи.
— Проблемът тук не е Джейс! Проблемът е Валънтайн!
— Стига, Клеъри! — изкрещя й Джейс. — За твое собствено добро, престани!
Несъзнателно Клеъри се сви — никога преди не й беше крещял така, дори и когато го беше замъкнала в стаята на майка им в болницата. Тя видя израза на лицето му, когато бе забелязал уплахата й и й се прииска да може да върне времето назад.
Преди да успее да каже още нещо, Люк сложи ръка на рамото й. Той заговори мрачно, както в нощта, когато й разказваше историята на живота си.
— Ако момчето е отишло при баща си — каза той, — въпреки че знае какъв баща е Валънтайн, то е защото ние сме го разочаровали, а не защото той е разочаровал нас.
— Спести ни сантименталностите, Лушън — каза инквизиторката. — Станал си мек като мундан.
— Тя е права. — Алек седеше на ръба на дивана със скръстени ръце и стисната челюст — Джейс ни излъга. Няма прошка за това.
Джейс зяпна от почуда. Той беше уверен в лоялността на Алек и Клеъри, не можеше да го вини за това.
Дори Изабел се беше втренчила ужасено в брат си.
— Алек, как можа да кажеш това?
— Законът си е закон, Изи — рече Алек, без да поглежда към сестра си. — Не може да бъде заобиколен.
При тези думи Изабел проплака от ярост и смайване, втурна се към външната врата и я затръшна след себе си. Мерис понечи да тръгне след нея, но Робърт дръпна жена си и й прошепна нещо.
Магнус се изправи на крака.
— Е, мисля, че е време и аз да си ходя — каза той. Клеъри забеляза, че избягваше да поглежда към Алек. — Щеше ми се да кажа, че за мен бе удоволствие да се видя с всички вас, но истината е различна. Ако трябва да съм откровен, беше крайно неловко и се надявам мигът, в който отново ще се видя с някого от вас, да не настъпи скоро.