— Не бих казал, че не прояви никакъв интерес. По-скоро, че не ми повярва. Има свой собствен план как да притисне Валънтайн. Само дето планът й не струва.
Алек кимна.
— После ще ми разкажеш подробно. Най-напред трябва да видим как да те измъкнем оттук.
— Какво? — От изумление на Джейс леко му се зави свят. — Мислех, че точно ти си привърженик на идеята да отида в затвора, директно, без обиколни маршрути. — „Законът си е закон, Изабел.“ За какво беше всичко това?
Алек изглеждаше смаян.
— Не може наистина да си си помислил, че говорех сериозно. Просто исках да спечеля доверието на инквизиторката, за да не ме държи под око през цялото време, както прави с Изи и Макс. Тя знае, че те са на твоя страна.
— А ти? Ти на моя страна ли си? — Джейс долови суровостта на въпроса си и със смазващо нетърпение зачака отговора.
— Аз съм с теб при всички положения — каза Алек. — Как може изобщо да ме питаш? Може и да уважавам Закона, но това, което ти причинява инквизиторката, няма нищо общо с него. Не знам какво точно става, но омразата, която тя изпитва към теб, е лична. И няма нищо общо с Клейва.
— Аз я дразня — каза Джейс. — Не мога да не го правя. Гадните бюрократи направо ме изваждат от релси.
Алек поклати глава.
— Не е за това. Тук става дума за стара омраза. Усещам го.
Джейс понечи да отговори, но в това време забиха камбаните на катедралата. Толкова близо до покрива, звукът се чуваше оглушително. Той погледна нагоре — почти очакваше да види Хюго да описва сред дървените греди бавни, плавни кръгове. Гарванът винаги бе обичал да се носи покрай гредите и извития каменен таван. Навремето Джейс си го обясняваше с това, че птицата просто обича да забива ноктите си в мекото дърво. Сега обаче установи, че гредите са били идеално място за шпиониране. Една идея, далечна и неясна, започна да се оформя дълбоко в съзнанието на Джейс. Но гласно той каза само:
— Люк беше споменал, че инквизиторката имала син на име Стивън. Намекна и нещо такова, че се опитвала да отмъсти заради него. Когато я попитах за сина й, направо откачи. Допускам, че може да е свързано с омразата й към мен.
Камбаните спряха да бият. Алек рече:
— Възможно е. Може да попитам родителите ми, но се съмнявам да ми кажат.
— Недей, не питай тях. Питай Люк.
— Искаш да кажеш, да измина отново целия път до Бруклин? Виж, измъкването оттук е повече от невъзможно…
— Ползвай телефона на Изабел. Пиши на Клеъри. Кажи й да попита Люк.
— Добре. — Алек направи пауза. — Искаш ли да й предам нещо друго? На Клеъри, имам предвид, не на Изабел.
— Не — каза Джейс. — Нямам какво да й кажа.
— Саймън! — Клеъри стисна телефона и се обърна към Люк. — Той каза, че някой се опитва да проникне у тях.
— Кажи му да излезе навън.
— Не мога да изляза навън — каза притеснено Саймън. — Не и ако не искам жив да се опека.
— Дневна светлина — подсказа тя на Люк, но видя, че и той се е досетил за проблема и сега търси нещо опипом по джобовете си. Ключовете за колата. Извади ги.
— Кажи му, че идваме. Кажи му да се заключи в стаята си, докато пристигнем.
— Чу ли? Барикадирай се в стаята си.
— Чух. — Гласът на Саймън бе напрегнат. Клеъри дочу лек стържещ звук, после силно думкане.
— Саймън!
— Добре съм. Преместих някои неща до вратата.
— Какви неща? — Тя беше вече на верандата и трепереше в тънката си жилетка. Зад нея Люк заключваше входната врата на къщата.
— Едно бюро — каза с известно задоволство Саймън. — И леглото.
— Леглото? — Клеъри се качи в пикапа до Люк, като се мъчеше с една ръка да закопчее колана си, а Люк излезе на пътя и се спусна по Кент, след което се присегна и й помогна да се закопчее. — Как го вдигна това легло?
— Забрави ли? Супер вампирска сила.
— Попитай го какво е чул — каза Люк. Те се носеха шеметно улицата, което можеше да е прекрасно, ако Бруклинското крайбрежие беше по-добре поддържано. Клеъри изохкваше всеки път, когато налетяваха на дупка.
— Какво чу? — попита тя и затаи дъх.
— Чух как някой влиза с взлом през външната врата. Мисля, че някой я изби с крак. После Йосариан се стрелна в стаята ми и се пъхна под леглото. Така разбрах, че определено има някой вкъщи.
— А сега?
— Сега нищо не чувам.