— Благодаря. — Джейс потърка китките си, всяка от които с ивица ожулена, кървяща кожа. Той започна да проверява дали може да движи пръстите си. — Не е пила, скрита в хляб, но определено спаси ръцете ми.
Алек го гледаше. Вълните на дъждовната завеса визуално издължаваха лицето му и му придаваха разтревожен вид — или може би той наистина беше разтревожен.
— Знаеш ли, хрумна ми нещо, докато говорех с Изабел преди малко. Казах й, че не може да скочи от прозореца и по-добре да не опитва, защото може да се убие.
Джейс кимна.
— Добър съвет от големия батко.
— Но когато се замислих дали това важи и в твоя случаи… искам да кажа, виждал съм те в ситуации, при които на практика летиш. Виждал съм те да падаш от третия етаж и да се приземяваш като котка, да скачаш от земята до покрива…
— Така като си слушам отстрани постиженията, наистина ги намирам за забележителни, но не разбирам накъде биеш, Алек.
— Искам да кажа, че този затвор има четири стени, а не пет.
Джейс се втренчи в него.
— Значи Ходж беше прав, като казваше, че геометрията ще ни влезе в употреба и в ежедневието. Точно така, Алек. Тази клетка има четири стени. И ако инквизиторката не беше сложила две от тях, то може би…
— ДЖЕЙС — рече Алек, губейки търпение. — Имах предвид, че килията ти няма таван. Между теб и тавана няма нищо.
Джейс погледна нагоре. Дървените греди изглеждаха недостижимо високо и се губеха в сенките.
— Ти си луд.
— Възможно е — каза Алек. — Но също така е възможно да съм наясно с това какво можеш. — Той сви рамене. — Поне можеш да опиташ.
Джейс погледна към Алек, към откритото му, честно лице и спокойни сини очи. Той е луд, помисли си Джейс.
Иначе беше вярно, в разгара на битките бе правел чудеса, ала не само той. Дължеше се на кръвта на ловците на сенки, на дългите години обучение… и все пак бе невъзможно да скочи на десет метра височина.
Как ще разбереш дали можеш нещо, ако никога не се опиташ да го направиш?, обади се тих вътрешен глас.
Гласът на Клеъри. Той се сети за нея и за нейните руни, за Града на тишината и за това как бе свалила оковите от ръцете му, за което се изискваше огромна сила. Двамата с Клеъри имаха една и съща кръв. Ако Клеъри е способна на такива неща, то защо да не е възможно…
Джейс се изправи на крака, почти машинално, огледа се наоколо, като бавно се спря на всеки предмет в стаята. През завесата от сребрист огън, която го обграждаше, все така се виждаха огледалата от пода до тавана и купищата оръжия, висящи на стените, чиито остриета матово блестяха. Наведе се и вдигна недоизядената ябълка от пода, погледа я известно време замислено… после замахна с ръка и я хвърли с всичка сила към една от стените. Ябълката се удари в трепкащата сребриста стена и се пръсна в корона от леещ се син пламък.
Джейс чу как Алек изплашено затаи дъх. Значи инквизиторката не беше преувеличила. Ако удареше твърде силно някоя от стените на затвора, щеше да умре.
Алек се изправи на крака, внезапно разтреперан.
— Джейс, не съм сигурен, че…
— Млъкни, Алек. И не ме гледай така. Това не ми помага.
Каквото и да бе отвърнал Алек, Джейс не го чу. Той бавно се завъртя на място, а очите му се фокусираха върху дървените греди. Руните, които му осигуряваха отлично зрение на дълго разстояние, веднага се активираха и сякаш гредите се приближиха оптически. Той виждаше нащърбените им ръбове, техните извивки и чворове, черните петна, получени с времето. Ала те бяха здрави. Вече стотици години поддържаха покрива на Института. Щяха да издържат и един тийнейджър. Джейс раздвижи пръстите си, пое дълбоко, бавно и контролирано въздух, точно както го беше учил баща му. Мислено си представи картина, в която той скача, издига се нагоре, хваща се за една от гредите и леко и плавно се качва върху нея. Повтаряше си, че е лек като стрела, която свисти във въздуха, бързо и без да спира. Ще е лесно, каза си той. Лесно като детска игра.
— Аз съм стрелата на Валънтайн — прошепна Джейс. — Все едно дали той знае това или не.
И скочи.
16
Камък на сърцето
Клеъри натисна отново копчето за бързо избиране, за да набере Саймън, но се включи гласова поща. Горещи сълзи затекоха по бузите й и тя хвърли телефона си на таблото.