— Джейс — рече Клеъри.
— Какво Джейс? Какво за него?
— Мисля, че се опитва да си отмъсти на Джейс. Сигурно снощи на кораба Джейс е направил нещо, нещо, което наистина е ядосало Валънтайн. Дотолкова го е ядосало, че е изоставил първоначалния си план и е съставил нов.
Люк се обърка.
— Кое те кара да мислиш, че промяната в плановете на Валънтайн се дължи на нещо, свързано с брат ти?
— Ами — каза Клеъри с мрачна убеденост — само Джейс е в състояние да ядоса някого до такава степен.
— Изабел! — Алек почука на вратата на сестра си. — Изабел, отвори. Знам, че си вътре.
Вратата се открехна. Алек надникна през процепа, но не видя никого.
— Тя не желае да говори с теб — каза един добре познат глас.
Алек сведе поглед и видя две сиви очи, които го гледаха иззад очилата.
— Макс — каза той. — Хайде, братле, пусни ме да вляза.
— И аз не искам да говоря с теб. — Макс понечи да затръшне вратата, но Алек, бърз като камшика на Изабел, я препречи с крак.
— Не ме карай да минавам през теб, Макс.
— Няма да успееш. — Макс натисна с всичка сила.
— Добре, но мога да повикам мама и татко, а имам чувството, че Изабел не би искала това. Нали, Изи? — попита той, като повиши тон, така че сестра му да го чуе.
— О, за Бога — кипна Изабел. — Добре, Макс. Пусни го.
Макс се отдръпна и Алек мина покрай него, като остави вратата да се притвори зад гърба му. Изабел бе коленичила в амбразурата на прозореца до леглото, златният камшик се виеше около лявата й ръка. Носеше бойното си снаряжение, гангстерските си черни панталони и риза с телесен цвят, по които имаше сребристи, почти невидими руни. Ботушите й бяха вдигнати до коленете, а черната й коса се развяваше от полъха на течението от отворения прозорец. Тя го погледна и за миг той я оприличи на Хюго, черния гарван на Ходж.
— Какво, за Бога, правиш? Опитваш се да се самоубиеш? — попита той, като се спусна към сестра си. Камшикът й изсвистя и се уви около глезените му. Алек се закова на място, съзнавайки, че само с едно движение на китката Изабел може да подкоси краката му и да го събори като чувал с картофи на твърдия дървен под.
— Не смей да се приближаваш до мен, Александър Лайтууд — каза тя гневно. — В момента не съм склонна да проявя снизхождение към теб.
— Изабел…
— Как можа да се обърнеш срещу Джейс? След всичко, което той преживя? Нали се заклехте да се браните един друг…
— Не и ако се наруши Законът — прекъсна я той.
— Законът! — кресна отвратена Изабел. — Има по-висш закон от този на Клейва, Алек. Законът на семейството. Джейс е част от нашето семейство.
— Законът на семейството? Не съм чувал за него — каза заядливо Алек. Знаеше, че трябва да каже нещо в своя защита, но му беше трудно да се въздържи от дългогодишния си навик да коригира по-малките си брат и сестра, когато не бяха прави. — Да не би защото ти току-що си го измисли?
Изабел мръдна китката си. Алек усети как краката му се подкосяват и започна да размахва ръце, за да омекоти падането. Той се приземи, завъртя се по гръб и погледна нагоре, към заплашително извисяващата се над него Изабел. До нея стоеше Макс.
— Какво да правим с него, Максуел? — попита Изабел. — Да го оставим ли вързан тук, докато мама и татко го намерят?
На Алек му писна. Извади една кама от ножницата на кръста си, изви се и разсече с нея камшика около глезените си. Електрическата жица се скъса с пукот и той скочи на крака, а Изабел дръпна ръката си и камшикът се върна при нея.
Напрежението бе прекъснато от тих смях.
— Добре, добре, достатъчно го измъчихте. Ето ме.
Изабел се ококори.
— Джейс!
— Същият. — Джейс се промъкна в стаята на Изабел, като затвори вратата след себе си. — Няма нужда да се карате… — Той трепна, когато Макс се хвърли към него, проплаквайки името му. — Внимателно — каза, като нежно отстрани момчето. — В момента не съм в най-добрата си форма.