— Виждам — рече Изабел, очите й пробягаха тревожно по него. Китките му бяха окървавени, русата му коса — залепнала от пот по врата и челото, а лицето и ръцете му бяха изцапани с кал и гной. — Инквизиторката нарани ли те?
— Не си струва да се обсъжда. — Джейс и Алек се спогледаха. — Просто ме заключи горе в залата за фехтовка. Алек ми помогна да се измъкна.
Камшикът в ръката на Изабел клюмна като цвете.
— Алек, вярно ли е?
— Да. — Алек най-демонстративно изтупа дрехите си от праха, който бе обрал от пода. И не можа да се въздържи да не изкоментира: — Както виждаш.
— Трябваше да ми кажеш.
— А ти трябваше да ми имаш поне малко доверие…
— Стига. Няма време за препирни — каза Джейс. — Изабел, какви оръжия имаш тук? А нещо за превързване?
— За превързване ли? — Изабел остави камшика и извади стилито си от едно чекмедже. — Мога да те излекувам с иратце…
Джейс вдигна китките си.
— Иратцето е добро за натъртванията, но с това няма да се справи. Това са изгаряния от руни. — Изглеждаха още по-ужасяващо на ярката светлина в стаята на Изабел — кръговите белези бяха черни и на места се бяха пропукали, от тях се процеждаше кръв. Изабел пребледня и той отпусна ръцете си. — Трябват ми и някои оръжия, преди да…
— Първо превръзките. После оръжията. — Тя сложи камшика на най-горния рафт на дрешника и помъкна Джейс към банята, носейки пълна кошница с мехлеми, марли и бинтове. Алек ги наблюдаваше през открехнатата врата — Джейс, облегнат на мивката, докато заварената му сестра промива китките му и ги увива с бял бинт. — Добре, а сега свали блузата си.
— Знаех си, че си предвидила някакво забавление и за себе си. — Джейс съблече якето, а после с болезнена гримаса и тениската през главата си. Кожата му беше бледо златиста, под нея се виждаха твърди мускули. По тънките му ръце се виеха мастилени знаци. Един мунди би възприел белите петна, белези от стари руни, пръснати по кожата на Джейс, като нещо, което го загрозява, но не и Алек. Всички те имаха такива знаци. Бяха символ на чест, а не недостатъци.
Джейс видя, че Алек наднича през открехнатата врата и каза:
— Алек, би ли ми подал телефона?
— Върху шкафа е — каза Изабел, без да вдигне поглед. Двамата с Джейс заговориха с нисък глас. Алек не ги чуваше, но се досети, че го правят, за да не тревожат Макс.
Алек погледна към тях.
— Няма го там.
Изабел, която чертаеше иратце върху опакото на дланта на Джейс, ядно изруга.
— По дяволите. Оставих телефона си в кухнята. Гадост. Ако отида да го взема, има опасност да налетя на инквизиторката.
— Аз ще го взема — предложи Макс. — На мен не ми обръща внимание, прекалено съм малък.
— Сигурно е така — каза вяло Изабел. — За какво ви е телефонът, Алек?
— Просто ни трябва — каза нетърпеливо Алек. — Изи…
— Ако ще пращаш есемес на Магнус „Мисля, че си сладък“, ще те убия.
— Кой е Магнус? — полюбопитства Макс.
— Един магьосник — рече Алек.
— При това много секси магьосник — каза Изабел на Макс, без да обръща внимание на бесния поглед на Алек.
— Но магьосниците са лоши — недоумяваше Макс.
— Именно — каза Изабел.
— Не разбирам — рече Макс. — Но по-добре да отида за телефона. Ей сега се връщам.
Той се плъзна през вратата и излезе, а Джейс отново си облече тениската и якето и се върна в стаята, където започна да търси оръжия сред камарата принадлежности на Изабел, които бяха пръснати по пода. Изабел се приближи до него, като клатеше глава.
— И какъв е планът сега? Всички ли тръгваме? Инквизиторката ще побеснее, ако не те намери тук.
— Но не и наполовина толкова, колкото когато Валънтайн откаже предложението й. — Джейс им изложи накратко плана на инквизиторката. — Единственият проблем е, че той не би приел.
— Единственият проблем? — кипна Изабел, като започна да заеква, което не й се беше случвало от шестгодишна. — Тя не може да го направи! Не може просто да те изтъргува и да те остави в ръцете на този психопат! Ти си член на Клейва! Ти си наш брат!
— Инквизиторката е на друго мнение.
— Не ме интересува мнението й. Тя е долна гаднярка и трябва да бъде спряна.
— Ако разбере, че планът й сериозно куца, може би ще бъде склонна на преговори — отбеляза Джейс. — Но няма да съм тук, за да разбера. Махам се.