Когато тръгна след Джейс надолу по коридора към стаята му, Клеъри скришом погледна екрана на телефона си. Нямаше пропуснати повиквания от Саймън. В гърдите й сякаш всичко се вледени. Допреди две седмици те двамата рядко се караха, а сега сякаш той непрекъснато й беше сърдит.
Стаята на Джейс беше същата, каквато си я спомняше: светеща от чистота и гола като монашеска килия. В стаята нямаше нищо, което да говори за Джейс: никакви плакати по стените, никакви книги, поставени на нощната масичка. Дори покривката на леглото беше чисто бяла.
Той отиде до дрешника и извади от едно чекмедже сгъната тениска с дълги ръкави. Подхвърли я към Клеъри.
— Тази се посви от прането. Е, може би пак ще ти е голяма, но… — Той сви рамене. — Отивам да си взема душ. Ако има нещо, викай.
Клеъри кимна и сложи тениската пред гърдите си, сякаш за да се прикрие с нея. Той се канеше да каже още нещо, но очевидно размисли, направи още една крачка и се скри в банята, като затвори рязко вратата след себе си.
Клеъри седна на леглото, сложи тениската на скута си и извади телефона от джоба си. Набра номера на Саймън. След четвъртото позвъняване се включи гласова поща. „Здравей свърза се със Саймън. В момента не мога да говоря или те избягвам умишлено. Остави съобщение и…“
— Какво правиш?
Джейс стоеше на отворената врата на банята. Зад него се чуваше силната струя на душа, а банята беше пълна с пара. Беше гол до кръста и бос, мокрите му джинси се бяха свлекли ниско на бедрата, като разкриваха дълбоките вдлъбнатини над тях, сякаш там някой бе притиснал пръсти по кожата. Клеъри затвори телефона си и го метна на леглото.
— Нищо. Гледам колко е часът.
— До леглото има будилник — посочи Джейс. — Обаждаш се на мундито, нали?
— Името му е Саймън. — Клеъри мачкаше на топка тениската на Джейс между дланите си. — И не е нужно непрекъснато да се заяждаш с него. Той ти е помагал неведнъж. — Джейс присви замислено очи. Стаята бързо се изпълни с пара, която все повече накъдряше косата му.
— И сега се чувстваш виновна за това, че той избяга. Аз дори не бих му се обаждал. Сигурен съм, че нарочно не ти вдига.
Клеъри дори не се постара да прикрие раздразнението в гласа си.
— Сигурен си, защото и ти си като него, нали?
— Сигурен съм, защото видях лицето му, преди да си тръгне — каза Джейс. — Ти не го видя. Ти изобщо не го гледаше. Но аз го гледах.
Клеъри отмести все още мократа си коса от очите. Дрехите й предизвикваха сърбежи по кожата там, където я докосваха, и имаше чувството, че мирише на блато. Не можеше да прогони образа на Саймън от съзнанието си, начина, по който я гледаше в двореца на феите — сякаш я мразеше.
— Ти си виновен — каза внезапно тя, задушавана от ярост. — Не трябваше да ме целуваш по този начин.
Той се бе облегнал на рамката на вратата, но сега се изправи.
— А как трябваше да те целуна? Хрумва ли ти някакъв друг начин?
— Не. — Ръцете затрепериха в скута й. Те бяха студени, бели, сбръчкани от водата. Тя притисна пръстите си един в друг, за да спре треперенето им. — Дори не исках да те целувам.
— Не мисля, че и двамата имахме някакъв избор.
— Ето това не го разбирам! — избухна Клеъри. — Защо тя те накара да ме целунеш? Кралицата имам предвид. Защо ни принуди да направим… това? Що за удоволствие би могла да изпитва от такова нещо?
— Нали чу какво каза кралицата. Мисли си, че ми е направила услуга.
— Това не е вярно.
— Вярно е. Колко пъти да ти казвам? Феите не лъжат.
Клеъри се замисли върху това, което Джейс беше казал, когато бяха у Магнус. Те разбират какво искаш най-много на този свят и ти го дават, поднасяйки ти го на върха на отровната си опашка, и те карат да съжаляваш, че изобщо някога си го поискал.
— Тогава се е объркала.
— Не се е объркала — каза горчиво Джейс. — Видяла е начина, по който те гледам, и този, по който ти ме гледаш, и как Саймън гледа теб, и си поигра с нас като с пионки.
— Не съм те гледала — прошепна тя.
— Какво?
— Казах, че не съм те гледала. — Тя отпусна скованите си ръце в скута. Там, където пръстите се бяха притискали един в друг, имаше червени отпечатъци. — Дори не съм се и опитвала.
Очите му се присвиха, само златното проблясваше през миглите му и тя си спомни за първия път, когато го беше видяла и го бе оприличила на лъв, златен и свиреп.