Клеъри се свлече на леглото и се втренчи в тавана. Той беше пуст като лицето на Джейс, преди да й обърне гръб. Тя се обърна на една страна и видя, че е легнала върху синята му тениска. Дори тя миришеше на него, на сапун, на дим и бакърена кръв. Гушна я, както някога в детските си години гушкаше любимото си одеялце и затвори очи.
Сънува, че гледа към проблясваща вода, която се стелеше под нея като безкрайно огледало, в което се отразяваше нощното небе. И също като огледало, водната повърхност беше здрава и твърда и тя можеше да ходи по нея. Тя вървеше, вдишваше мириса на нощния въздух и мокрите листа, мириса на града, който блестеше в далечината като приказен замък, потънал в светлина… и там, откъдето минаваше, оставаха пукнатини и сребристите парчета се пръскаха като вода.
Небето започна да блести. То се осветяваше от огнени точици, приличащи на запалени факли, които се сипеха от небето като дъжд от гореща жарава, а тя трепереше, вдигнала нагоре ръце. Една от светлинките падна точно пред нея, профучаваща огнена стрела, но когато тупна на земята, се превърна в момче. Беше Джейс, целият искрящ със своите златни очи и златна коса, от гърба му излизаха бяло-златни криле, огромни и с толкова много пера, колкото нямаше никоя птица.
Той се усмихваше като котка и сочеше зад нея. Клеъри се обърна и видя едно тъмнокосо момче — това Саймън ли беше? То седеше там и от неговия гръб също излизаха крила с черни като нощ пера и на върха на всяко перо имаше кръв.
Клеъри се събуди със стон, ръцете й бяха здраво вкопчени в тениската на Джейс. В стаята беше тъмно, единствената светлина беше тази, която идваше от тесния прозорец до леглото. Тя се изправи в седнало положение. Главата й бе натежала и усещаше болки в тила си. Огледа бавно стаята и подскочи, когато срещу нея блесна ярка светлина, подобна на котешки очи в мрака.
Джейс бе седнал на фотьойла до леглото. Бе облечен с джинси и сив пуловер и изглеждаше почти сух. В ръката му имаше нещо, което блестеше като метал. Оръжие? Клеъри недоумяваше какво ли толкова го заплашва тук, в Института.
— Наспа ли се добре?
Тя кимна. Устата й беше пресъхнала.
— Защо не ме събуди?
— Мислех, че искаш да си починеш. Пък и спеше като мъртва. Дори лигите ти течаха — добави той. — На моята тениска.
Клеъри светкавично посегна към устата си.
— Съжалявам.
— Не се случва често да видиш някого да се лигави — отбеляза той. — Особено така невъздържано. С широко отворена уста и всичко останало.
— О, я млъквай. — Тя затърси опипом по покривката на леглото и след като намери телефона си, набра отново, макар да знаеше какъв ще е резултатът. Не отговаря.
— Три сутринта е — установи ужасено Клеъри. — Мислиш ли, че Саймън е добре?
— Ами от него може всичко да се очаква — каза Джейс. — Макар че едва ли е направил нещо кой знае какво за толкова кратко време.
Тя пъхна телефона в джоба на джинсите си.
— Ще отида да се преоблека.
Боядисаната в бяло баня на Джейс не беше по-голяма от тази на Изабел, макар че определено бе по-тясна. Докато затваряше вратата след себе си, Клеъри отбеляза, че стаите в Института не бяха кой знае колко различни една от друга, но осигуряваха на обитателите си лично пространство. Тя свали мократа си риза и я закачи на закачалката за кърпи, наплиска с вода лицето си и прокара гребен през силно накъдрената и коса.
Тениската на Джейс й беше доста голяма, но материята беше мека и приятно докосваше кожата й. Тя нави ръкавите и се върна обратно в стаята, където намери Джейс непомръднал от мястото си и гледащ унило предмета в ръцете си. Тя се наведе откъм гърба на фотьойла.
— Какво е това?
Вместо да й отговори, той се обърна така, че тя да може да го види по-добре. Беше едно нащърбено парче от счупено стъкло, в което обаче, вместо да видиш отражението си виждаш картина, изобразяваща зелена трева, синьо небе и голите черни клони на дърветата.
— Не знаех, че го пазиш — каза тя. — Парчето от Портала.
— Заради това исках да дойда. За да си го взема. — В гласа му се преплитаха копнеж и омраза. — Надявах се да видя баща си в отражението. Да разбера какво прави.
— Но нали той не е там? Мислех, че е някъде тук. В града.
Джейс поклати глава.
— Магнус го е търсил и не го е намерил тук.
— Магнус го е търсил? Нямах представа. Как…