— Отскоро. Мога да излизам само след залез-слънце, забрави ли? Вчера случайно протегнах ръката си на около педя през прозореца и за малко да подпаля пръстите си. За щастие бързо зараснаха.
Клеъри затърси ключовете си, отключи вратата и я отвори. От верандата в коридора се процеждаше бледа светлина.
— Люк каза да влезем вътре.
— Правилно, след залез-слънце лоши същества наизскачат от бърлогите си — каза Саймън и мина покрай нея.
Всекидневната беше изпълнена с мека жълта светлина. Клеъри затвори вратата след себе си и дръпна резетата. Синьото сако на Изабел още висеше на закачалката до вратата. Мислеше да го носи на химическо чистене, за да се премахнат петната от кръв, но не стигна дотам. За миг се втренчи в него, опитвайки се да се вземе в ръце, преди да се обърне към Саймън.
Той бе застанал насред стаята, с ръце, пъхнати небрежно в джобовете на якето си. Беше облечен с джинси и оръфана тениска с надпис „Аз обичам Ню Йорк“, която беше на баща му. Всичко по него беше познато на Клеъри, но при все това й изглеждаше чужд.
— Очилата ти — каза най-накрая тя, като се сети какво й се бе видяло странно у него на верандата. — Не ги носиш.
— Да си виждала вампир с очила?
— Е, не съм, но…
— Вече не ми трябват. Изглежда, като вампир вече имам перфектно зрение. — Той се настани на дивана, а Клеъри седна до него, но на известно разстояние. Отблизо по-добре се виждаше колко е бледа кожата му, през която прозираха сините му вени. Без очилата, очите му изглеждаха огромни и тъмни, а миглите — като черни мастилени линии. — Разбира се, още ги нося вкъщи, иначе майка ми ще откачи. Май ще трябва да й кажа, че вече съм с контактни лещи.
— Рано или късно ще трябва всичко да й кажеш — рече Клеъри, като се опитваше да звучи по-твърдо, отколкото се чувстваше. — Не можеш до безкрайност да криеш от нея своето… своето състояние.
— Да, трябва да го направя. — Той прокара ръка по тъмната си коса, устата му се изкриви. — Клеъри, какво да правя? Майка постоянно ми носи храна, която всеки път изхвърлям през прозореца… от два дни не съм излизал навън, но не знам още колко ще мога да се преструвам на болен от грип. Все някога ще ме заведе на лекар и тогава? Та аз нямам пулс. Той ще й каже, че съм мъртъв.
— Или ще те обяви за уникален медицински случай — каза Клеъри.
— Не е смешно.
— Знам, просто се опитвах да…
— Постоянно мисля за кръв — рече Саймън. — Сънувам я. Събуждам се с мисълта за нея. Още малко и ще пропиша противни сладникави стихове за нея.
— А какво стана с онези торбички кръв, които Магнус ти даде? Да не са свършили?
— Имам още. В минихладилника са. Но ми остават само три. — Гласът му изтъня от притеснение. — Какво ще стане, когато изпия и тях?
— Няма страшно. Ще ти донесем още — каза Клеъри, като отново се насили да звучи уверено. Тя не се съмняваше, че любезният местен снабдител на Магнус ще бъде винаги насреща с агнешка кръв, но от всичко това й се гадеше. — Виж, Саймън, според Люк трябва да говориш с майка си. Не можеш вечно да криеш от нея.
— Но все пак мога да опитам.
— Помисли си за Люк — каза отчаяно тя. — Можеш да продължиш да живееш нормално.
— А какво ще стане с нас? Ти би ли искала да имаш вампир за гадже? — Той се засмя горчиво. — Защото си представям какви романтични пикници ще си правим. Ти ще пиеш чиста пина колада, а аз — кръв от чиста девица.
— Мисли за това като за недъг — убеждаваше го Клеъри. — Тепърва ти предстои да се научиш как да живееш с него. Много хора правят така.
— Та аз дори не съм човек. Няма и да бъда.
— За мен си — каза тя. — Пък и това да си човек не е нещо кой знае какво.
— Поне Джейс няма да ми вика вече мундан. Какво държиш? — попита той, като видя брошурата, свита на руло в лявата й ръка.
— О, това ли? — Тя я вдигна. — Как да кажем на родителите си.
Той се ококори.
— Има ли нещо, което искаш да споделиш с мен?
— Не става въпрос за мен. За теб е. — Тя му я подаде.
— Не е нужно да казвам на майка ми каквото и да било — рече Саймън. — Тя и без това си мисли, че съм гей, понеже не се интересувам от спорт и още си нямам сериозна приятелка. Поне не такава, за която тя да знае.
— Но трябва да й кажеш, че си вампир — отбеляза Клеъри. — Идеята на Люк беше, че можеш да използваш някои от предложените изрази в брошурата, като използваш думата „безсмъртен“ вместо…