— Върколаците не нараняват хора, нито каквото и да е друго. Вампирите са убийци. Само преди ден някой уби едно момче пред Луната на ловеца…
— Не е бил вампир. — Клеъри видя как Мая пребледнява от увереността в гласа й. — И ако не престанете взаимно да се обвинявате за всяко лошо нещо, което се случи на долноземец, нефилимите сериозно ще си поприказват с вас и ще вземат мерки. — Тя се обърна към Саймън. Жестоките драскотини на бузата му вече зарастваха и се превръщаха в сребристочервени линии. — Добре ли си?
— Да — каза едва чуто той. Тя видя болката в очите му и за миг й се прииска да нарече Мая с куп обидни имена. — Добре съм.
Клеъри отново се обърна към момичето-върколак.
— Имаш късмет, че той не е фанатик като теб, иначе щях да уведомя Клейва и после цялата глутница да плаща за твоето поведение.
С рязко дръпване тя извади ножа и освободи тениската на Мая. Момичето настръхна.
— Ти не разбираш. Вампирите се превръщат в такива, защото са заразени с демонична енергия…
— И ликантропите са заразени! — каза Клеъри. — Може и да не съм съвсем наясно, но това го знам.
— Точно в това е проблемът. Демоничната енергия ни променя, прави ни различни… болни, ако щеш, а самите демони, които създават както вампирите, така и върколаците, принадлежат на различни видове. Идват от светове, които воюват помежду си. Те се мразят взаимно, така че на нас тази омраза ни е заложена в кръвта. Нищо не можем да направим. Затова и не съществуват приятелства между вампири и върколаци. — Тя погледна към Саймън. Очите и се разшириха от гняв и още нещо. — Скоро и ти ще започнеш да ме мразиш — каза тя. — Ще намразиш и Люк. Няма как да промениш това.
— Да мразя Люк? — Саймън пребледня, но преди Клеъри да успее да го успокои, входната врата се отвори с трясък. Тя се огледа в очакване да види Люк, ала не беше той. Беше Джейс. Облечен целият в черно, от колана, опасващ тесните му бедра, стърчаха две серафимски ками. Зад него се появиха Алек и Магнус — Магнус с дълга надиплена пелерина, по която сякаш бяха посипани парченца натрошено стъкло.
Златистите очи на Джейс с прецизността на лазери мигом се насочиха към Клеъри. Ако си бе въобразявала, че след всичко случило се той ще гледа виновно или дори засрамено, беше сбъркала. Единственото чувство, отразено в погледа му, беше гняв.
— Какво си мислиш, че правиш? — попита той остро и с неприкрито раздразнение.
Клеъри сведе поглед към себе си. Тя все още стоеше върху холната масичка с нож в ръка. Изкушаваше се да го скрие зад гърба си.
— Имахме разправия. Оправихме се.
— Сериозно? — Гласът на Джейс бе пропит от сарказъм. — Знаеш ли изобщо как се използва ножът, Клариса? Без да го забиеш в себе си или в някой невинен свидетел?
— Никого не съм наранила — процеди през зъби Клеъри.
— Тя проби дивана — каза глухо Мая, очите й бяха затворени. Бузите й още пламтяха от температурата и гнева, но останалата част от лицето й беше тревожно бледа. Саймън я погледна притеснено.
— Мисля, че й става по-зле.
Магнус се покашля. Когато Саймън не се помръдна, той каза с нотка на крайно раздразнение в гласа:
— Бягай оттук, мунди. — Той свали пелерината си в движение, докато прекосяваше стаята до дивана, на който лежеше Мая. — Предполагам, че ти си пациентката ми, така ли е? — попита той, като сведе поглед към нея през втвърдените си блестящи мигли.
Мая го погледна с блуждаещ поглед.
— Аз съм Магнус Бейн — продължи той с успокояващ глас, като протегна окичените си с пръстени ръце. Между тях затанцуваха сини искри като светещи организми във вода. — Аз съм магьосникът, дошъл да те излекува. Те казаха ли ти, че ще дойда?
— Знам кой си, но… — Мая изглеждаше замаяна. — Изглеждаш толкова… толкова… блестящ.
Алек издаде звук, наподобяващ смях, който обаче премина в кашлица, когато тънките ръце на Магнус изтъкаха блестяща синя завеса около момичето-върколак. Джейс не се засмя.
— Къде е Люк? — попита той.
— Излезе — рече Саймън. — Отиде да премести пикапа от моравата.
Джейс и Алек бързо си размениха погледи.
— Много забавно — каза Джейс. Ала не звучеше да се забавлява. — Не го видях, докато се качвахме по стълбите.
Тънък филиз от тревога се разгърна като листо в гърдите на Клеъри.
— И пикапа ли не видяхте?