— Аз го видях — каза Алек. — Беше на алеята. Фаровете бяха угасени.
При тези думи дори Магнус, който бе зает с Мая, вдигна поглед. През магическата мрежа, която бе изтъкал около себе си и момичето-върколак, чертите му изглеждаха размазани и неясни, сякаш го виждаха през вода.
— Това не ми харесва — каза той и гласът му прозвуча глухо и далечно. — Особено след нападението на древак демоните. Те бродят на глутници.
Джейс вече посягаше към една от серафимските ками.
— Ще отида да го потърся. Алек, ти остани тук да наглеждаш къщата.
Клеъри скочи от масата.
— Ще дойда с теб.
— Не, няма да дойдеш. — Той се отправи към вратата, без да се обръща, за да види дали тя го следва.
Клеъри се затича и се хвърли между него и входната врата.
— Спри.
За миг си помисли, че няма да спре, дори ако се наложи да мине през нея, но той спря едва на няколко педи от нея, толкова близо, че когато заговори, усещаше как дъхът му роши косата й.
— Ако се наложи, ще те вържа, Клариса.
— Престани да ме наричаш така.
— Клеъри — каза тихо той и начинът, по който прозвуча името й в устата му, я накара да почувства тръпки по гърба си. Златото в очите му се бе втвърдило, станало металическо. За миг се запита какво ли би било, ако наистина се нахвърлеше върху нея, какво би било, ако я събореше и вържеше, сграбчил китките й. За него борбата беше като секса за другите хора. Мисълта за докосването му накара бузите й да пламнат.
Тя заговори, като се опитваше да овладее вълнението в гласа си.
— Той е мой чичо, а не твой…
На лицето му се изписа безжалостна насмешка.
— Твоите чичовци са и мои, скъпа сестричке — каза той, — а в случая става въпрос за човек, който не е кръвен роднина нито на теб, нито на мен.
— Джейс…
— Освен това нямам време да ти поставям знаци — каза той, като я погледна лениво, — а и този нож е единственото, което имаш. Не бих разчитал на него, ако ще се разправяме с демони.
Тя заби ножа в стената до вратата и бе възнаградена с изненадата, изписана на лицето му.
— А сега какво? Имаш две серафимски ками, дай едната на мен.
— Не е за вярване… — обади се Саймън, пъхнал ръце в джобовете, с горящи като черни въглени очи, изпъкващи на бялото му лице. — Аз ще отида.
— Саймън, недей… — започна Клеъри.
— Е, няма да стоя тук и да гледам как флиртувате, докато още сме в неведение какво се е случило с Люк. — Той й махна да се отдръпне от вратата.
Джейс стисна устни.
— Ще отидем всички. — За изненада на Клеъри той издърпа серафимската кама от колана си и й я подаде. — Вземи.
— Как се казва? — попита тя, като се отдръпна от вратата.
— Накир.
Клеъри бе оставила якето си в кухнята и още щом излезе на тъмната веранда, студеният въздух, идващ откъм Ийст Ривър, я проряза през тънката риза.
— Люк? — извика тя. — Люк!
Пикапът беше паркиран на алеята, една от вратите зееше отворена. От осветлението в купето се процеждаше мъждива светлина. Джейс се намръщи.
— Ключовете са на таблото. Двигателят е запален.
Саймън излезе последен и затвори входната врата.
— Как разбра?
— Ами, чува се. — Джейс погледна присмехулно Саймън. — Ако се заслушаш, и ти ще го чуеш, кръвопиецо. — С няколко скока той слезе по стълбите, като остави вятърът да разнесе след него лекото му кикотене.
— Като се замисля, май „мундан“ ми харесва повече от „кръвопиец“ — измърмори Саймън.
— При Джейс не можеш да си избираш прякорите, с които те нарича. — Клеъри пъхна ръка в джоба си, пръстите й се сключиха около хладния, гладък камък. Тя вдигна високо магическата светлина, която заблестя между пръстите й като светлината на мъничко слънце. — Хайде.
Джейс беше прав, пикапът беше с включен двигател. Когато го доближиха, Клеъри усети мириса на изгорели газове и сърцето й се сви. Люк никога не би оставил вратата на колата отворена, а ключовете — на таблото, освен ако не се е случило нещо.
Джейс обиколи пикапа, като се мръщеше.
— Ела насам с магическата светлина. — Той коленичи в тревата и леко прокара пръсти по нея. От вътрешния си джоб извади един предмет, който бе познат на Клеъри: гладко парче метал, цялото гравирано с изящни руни. Сензор. Джейс го прокара по тревата и той веднага започна да издава серия от силни пиукащи звуци като повреден гайгеров брояч.