— Сигнализира за демонична активност. Има отчетливи следи.
— Да не би да са оставени от демона, който нападна Мая? — попита Саймън.
— Нивата са твърде високи. Тази нощ тук трябва да е бил повече от един демон. — Джейс се изправи на крака със съсредоточено изражение на лицето. — Май ще е най-добре вие двамата да се приберете. Изпратете ми Алек. Той има опит с тези неща.
— Джейс… — кипна отново Клеъри. Но внезапно млъкна и се втренчи. Нещо се беше стрелнало от другата страна на улицата и тичаше надолу по павираната настилка край Ийст Ривър.
Имаше нещо в това движение — доколкото светлината го улавяше, беше твърде бързо и твърде продълговато, за да е човек…
Клеъри протегна ръка и посочи:
— Вижте! До водата!
Джейс проследи погледа й и изсумтя. После се затича, а те хукнаха след него, като минаха по асфалта на улица Кент и избуялата трева покрай брега. Когато Клеъри се затича, магическата светлина затрепери в ръката й, като осветяваше само тук-там части от крайбрежната пътека: някой израснал бурен, някоя изпъкнала пукнатина в бетона, в която за малко да се спъне, тук — купчина боклук, там — счупено стъкло, и когато най-после вълнистата вода се откри пред погледите им, те видяха свитата фигура на някакъв мъж.
Беше Люк. Клеъри го позна инстинктивно, въпреки че лицето му не се виждаше от двете тъмни, прегърбени фигури, надвесени над него. Той лежеше по гръб, толкова близо до водата, че в миг на паническа тревога тя се запита дали прегърбените същества не го задържаха под водата, с цел да го удавят.
После те отстъпиха назад, като съскаха през идеално кръглите си, без устни, усти, и тя видя, че главата му бе положена на грапавата крайречна пътека. Лицето му беше отпуснато и сиво.
— Раум демони — прошепна Джейс.
Саймън се ококори.
— Да не би да са същите като онзи, който нападна Мая…?
— Не. Тези са много по-лоши. — Джейс махна на Саймън и Клеъри да минат зад него. — Вие двамата, стойте зад мен. — Той вдигна серафимската си кама. — Израфил! — извика той и внезапно блесна ярка светлина, сякаш лумнали нагоре пламъци. Джейс пристъпи напред, като насочваше оръжието си към най-близкия от демоните. В светлината на серафимската кама демоните се откроиха с цялата си отвратителност: мъртвешки бяла, олющена кожа, черна дупка на мястото на устата, изпъкнали като на крастава жаба очи и ръце, които към края, там, където трябваше да са китките, преминаваха в пипала. Точно тези пипала протегна чудовището и с ужасяваща бързина ги размаха пред Джейс.
Но Джейс беше по-бърз. Чу се противен звук от срязване, когато Израфил отсече китката на демона и пипалото хвръкна във въздуха. То се приземи току до краката на Клеъри все още мърдащо. Беше сиво-бяло, от него излизаха кървавочервени израстъци. Във всеки израстък имаше грозд от тънки, остри като игли зъби.
Саймън се задави от отвращение, а Клеъри беше на път да се присъедини. Тя ритна пулсиращите пипала и те се претърколиха в калната трева. Когато вдигна поглед, видя, че Джейс се беше вкопчил в ранения демон и двамата се търкаляха по камъните към реката. Блясъкът на серафимската кама на Джейс хвърляше красиви полукръгове над водата, докато той се премяташе и извиваше, като се пазеше от останалите пипала на чудовището и особено от черната кръв, бликаща от отрязаната му китка. Клеъри се поколеба — да отиде при Люк или да се спусне да помогне на Джейс? — и както се колебаеше, чу как Саймън извика:
— Клеъри, внимавай! — Тя се обърна и видя как другият демон се носи към нея.
Нямаше време да извади серафимската кама от колана си, нито пък да си спомни и извика името й. Тя протегна ръце, а демонът връхлетя върху нея и я повали на земята. Тя се строполи с писък, като удари болезнено рамото си о неравната земя. Ловките пипала се впиха в кожата й. Едното се уви около ръката й и я стисна болезнено, другото я сграбчи за гърлото.
Тя посегна панически към врата си и се опита да отскубне този подобен на въже, гъвкав крайник от гърлото си. Вече усещаше болка в дробовете си. Започна да рита и да се извива…
И внезапно натискът изчезна, съществото го нямаше. Тя си пое малко въздух и се изправи на колене. Демонът се беше навел и я гледаше с черните си очи без зеници.
Да не би да се готвеше да й се нахвърли отново? Тя сграбчи камата си и произнесе: