— Накир — и от пръстите й се разля сноп светлина. Никога преди не бе държала ангелска кама. Дръжката му трепереше и вибрираше в ръката й; имаше чувството, че е жива. — НАКИР! — извика отново тя, като се изправи на крака, протегна камата, насочвайки я към раум демона.
За нейна изненада демонът заотстъпва назад като размахваше пипалата си, сякаш едва ли не — което не беше възможно — се страхува от нея. Видя как Саймън тича към нея, хванал в ръце нещо дълго, подобно на стоманена тръба, зад него Джейс се изправяше на колене. Тя не виждаше демона, с когото той се беше борил, сигурно го бе убил. Другият демон пък стоеше с отворена уста и издаваше жални, плачливи звуци, подобни на бухане на огромен бухал. Внезапно той се обърна, като размахваше пипалата си, спусна се към брега и скочи в реката. Фонтан от черна вода плисна нагоре, след което демонът изчезна, изгуби се под повърхността на реката, без дори да остави след себе си водни мехури, които показваха мястото на потъването.
Джейс застана до нея точно когато съществото изчезна. Той беше притеснен, задъхан, целият изпоцапан с черната кръв на демона.
— Какво… се случи? — попита той, докато си поемаше въздух.
— Не знам — недоумяваше Клеъри. — То идваше към мен… опитах се да го отблъсна, но то беше много пъргаво… и после просто избяга. Сякаш видя нещо, от което се уплаши.
— Добре ли си? — Беше Саймън, който плавно спря пред нея, без да е задъхан — той никога повече няма да се задъхва, припомни си тя, стиснал тревожно тръбата в ръка.
— Откъде взе това? — попита Джейс.
— Изкъртих я от един уличен телефон. — Саймън сякаш се сепна, като си спомни. — Предполагам, че когато адреналинът ти се качи, можеш да направиш смайващи неща.
— Или ако си прокълнат и притежаваш нечиста сила — каза Джейс.
— О, престанете и двамата — скастри ги Клеъри, при което Саймън я погледна мъченически, а Джейс — дяволито. Тя мина покрай тях и продължи към брега на реката. — Нима забравихте Люк?
Люк лежеше в безсъзнание, но дишаше. Беше блед също като Мая преди малко и единия му ръкав беше разкъсан на рамото. Когато отлепи плата от кожата му с цялата деликатност, на която бе способна, Клеъри видя на рамото му грозд от кръгли червени рани на мястото, където пипалата го бяха държали. От всяка от раните течеше смесица от кръв и черна течност. Тя си пое въздух.
— Трябва да го занесем вкъщи.
Когато Саймън и Джейс се появиха на стълбите на предната веранда, носейки Люк, отпуснат между тях, Магнус беше там и ги чакаше. След като бе приключил с Мая, той я беше пренесъл на леглото в стаята на Люк, така че сега диванът беше свободен и те положиха ранения на него, след което Магнус пристъпи към работа.
— Ще се оправи ли? — попита настойчиво Клеъри, като се суетеше около дивана, докато Магнус призоваваше синкав огън, който проблесна между ръцете му.
— Ще се оправи. Отровата на раум демоните е по-опасна от тази на древак, но не е нещо, с което да не мога да се справя. — Магнус й направи знак да се махне. — Ако, разбира се, се отдръпнеш и ме оставиш да работя на спокойствие.
Клеъри седна неохотно във фотьойла. Джейс и Алек стояха до прозореца с наведени една до друга глави. Джейс жестикулираше нещо с ръце. Тя предположи, че обяснява на Алек какво се е случило с демоните. Саймън, който се чудеше какво да прави, стоеше облегнат на стената до вратата на кухнята. Изглеждаше замислен. Понеже не можеше да гледа посърналото сиво лице с хлътнали очи на Люк, Клеъри насочи погледа си към Саймън, като се опитваше да прецени кое у него си оставаше познато и кое й бе станало чуждо. Без очилата очите му изглеждаха двойно по-големи и много тъмни, по-скоро черни, отколкото кафяви. Кожата му беше бледа и гладка като бял мрамор, прорязана от по-тъмни вени на слепоочията и изпъкналите скули. Дори косата му изглеждаше по-тъмна от силния контраст с бялата кожа. Тя си спомни как докато гледаше множеството в хотела на Рафаел, се бе чудила защо няма грозни или непривлекателни вампири. Тогава си беше помислила, че навярно има някакво правило, според което физически непривлекателни хора не могат да стават вампири. Сега обаче се запита дали пък вампиризмът сам по себе си не ги променяше, изтривайки петната от кожата и подсилвайки цвета и блясъка на очите и косата. Вероятно това беше еволюционно преимущество на този вид. Сигурно хубостта помага на вампирите да примамят своята жертва.
После забеляза, че и Саймън я гледа втренчено, с ококорени очи. Това я извади от унеса й и тя се изправи, като отново погледна към Магнус. Синята светлина беше изчезнала. Очите на Люк още бяха затворени, но ужасната сивота се беше оттеглила от лицето му и той дишаше дълбоко и равномерно.