— Да не искаш да кажеш…
— Да — рече той, досещайки се какво ще го попита тя. — Теб имах предвид.
— Но ти можеш да ми имаш доверие.
— И аз така си мислех. Но имам чувството, че предпочиташ да скърбиш за някого, с когото може би никога няма да бъдеш, вместо да се опиташ да бъдеш с този, с когото имаш шанс.
Нямаше смисъл да отрича.
— Само ми дай време — каза тя. — Просто ми трябва време, за да приключа… да приключа с всичко.
— Значи няма да ми кажеш, че греша, така ли? — рече той. На мъждивата светлина на верандата очите му изглеждаха много големи и тъмни. — Този път не, нали?
— Този път не. Съжалявам.
— Недей. — Той се извърна от нея и протегнатата й ръка и тръгна към стълбите на верандата. — В крайна сметка, това е истината.
Каквото и да струва тя. Клеъри пъхна ръце в джобовете и се загледа в отдалечаващата се фигура, докато не я видя да се разтапя в мрака.
Все пак се оказа, че Магнус и Джейс не бързаха да се приберат. Магнус искаше да поостане още няколко часа, за да се увери, че Мая и Люк се възстановяват според очакванията му. След като няколко минути поддържа измъчен разговор с отегчения Магнус, докато Джейс, седнал на пейката пред пианото на Люк, усърдно изучаваше партитурите, правейки се, че не я забелязва, Клеъри реши да си легне рано.
Ала сънят не идваше. Чуваше през стената как Джейс тихо подрънква на пианото, но не това я държеше будна. Мислеше за Саймън, как се прибира вкъщи, където никога повече нямаше да се чувства като у дома си, за отчаянието в гласа на Джейс, когато каза Искам да те мразя, и за Магнус, който не каза истината на Джейс: че Алек не иска Джейс да знае за отношенията им, защото още е влюбен в него. Тя се замисли какво удовлетворение би донесло на Магнус, ако бе произнесъл на глас истината. Фактът, че не го направи и остави Алек да продължи да лъже и да се самозаблуждава, доказваше, че Магнус наистина го харесва. Може би все пак беше вярно казаното от кралицата на феите: любовта те прави лъжец.
13
Войнство непокорни ангели
След като Джейс бе изсвирил първия дял от „Нощния Гаспар“ на Равел, стана от пианото, отиде в кухнята, вдигна телефона на Люк и проведе кратък разговор. След което се върна на пианото.
Беше стигнал до половината на третия дял, когато видя някаква светлина да пробягва отпред, на моравата на Люк. Миг по-късно светлината угасна и гледката откъм предния прозорец се стопи в тъмнината. Джейс обаче беше вече на крака и посягаше към якето си. Той безшумно затвори зад себе си външната врата и се спусна по стълбите, като ги взимаше по две наведнъж. На моравата до пешеходната алея имаше мотор, който още бръмчеше. Видът му по странен начин напомняше за организъм: тръбите се виеха като жилести вени из цялото шаси, а единственият фар, който едва мъждукаше, приличаше на блестящо око. По странен начин моторът приличаше на жив, колкото и момчето, подпряло се на него и вперило любопитен поглед в Джейс. Момчето бе облечено в кафяво кожено яке, а къдравата му коса се виеше чак до яката и влизаше в присвитите му очи. То се хилеше, като показваше острите си зъби. Джейс съзнаваше, че нито момчето, нито моторът са наистина живи; и двете неща се движеха с демонична енергия, която губеха след изтичането на нощта.
— Рафаел — каза Джейс вместо поздрав.
— Както виждаш — рече Рафаел, — донесох ти това, за което ме помоли.
— Да, виждам.
— Все пак ми е любопитно да разбера за какво ли ти е притрябвал демоничен мотор. От една страна, те не отговарят напълно на разпоредбите в Съглашението, а от друга — говори се, че ти вече си имаш един.
— Така е, имам си — призна Джейс, като обикаляше край мотора и го проверяваше от всички страни. — Но той е на покрива на Института, а точно сега не мога да го взема.
Рафаел леко се подсмихна.
— Явно и двамата не сме добре дошли в Института.
— Вие, кръвопийците, още ли сте в почетния списък?
Рафаел се извърна настрани и се изплю на земята.
— Считат ни за убийци — каза ядно той. — Приписват ни смъртта, на което и да е същество, било то фея или дори магьосник, макар и постоянно да ги уверявам, че ние не пием кръв от магьосници. Горчива ни е и има много странични ефекти за тези, които все пак я опитат.
— Казал ли си това на Мерис?