В банята бе пълно с издайнически знаци за случилото се през изминалата нощ. В коша за боклук бяха изхвърлени окървавени парцали и цялата мивка беше изцапана със засъхнала кръв. Клеъри потръпна и се отправи към душ-кабината, хванала шише душ-гел с екстракт от грейпфрут, с който се надяваше да измие от себе си мъчителното чувство на безпокойство.
След това, увита в един от хавлиените халати на Люк и с кърпа около влажната си коса, тя отвори вратата на банята и видя Магнус, застанал от другата страна. В едната си ръка държеше кърпа, а другата прокарваше през косата си. Трябва да е спал накриво, помисли си тя, защото от едната страна блестящите бодли изглеждаха сплескани.
— Защо на вас, момичетата, къпането ви отнема толкова време? — попита раздразнено той. — Независимо дали сте смъртни, ловци на сенки или магьосници, всички сте едни и същи. Докато чакам тук, ще остарея.
Клеъри му направи път да мине.
— Всъщност на колко си години? — полюбопитства тя.
Магнус й намигна.
— Живял съм по времето, когато Мъртво море беше само едно езеро.
Клеъри завъртя очи.
Магнус й направи отпъждащ жест с ръка.
— А сега разкарай оттук малкия си задник. Спешно трябва да ползвам банята, косата ми е истинска катастрофа.
— Гледай да не изразходиш всичкия ми душ-гел, никак не е евтин — подвикна му Клеъри и се отправи към кухнята, където след кратко суетене намери кафе и филтри, и зареди кафе-машината. Познатото клокочене и миризмата на процеждащото се през филтъра кафе пропъдиха чувството й на безпокойство. Докато има кафе на този свят, нещата все някак ще се наредят, нали така?
Върна се отново в спалнята, за да се облече. Десет минути по-късно, с джинси и пуловер на сини и зелени райета, вече беше във всекидневната и се опитваше да събуди Люк. Той изстена и се надигна леко, косата му беше разрошена, а лицето — още сънено.
— Как си? — попита Клеъри, като му подаде една нащърбена чаша, пълна с горещо кафе.
— Вече по-добре. — Люк погледна разкъсаната си риза, раздърпаните краища бяха изцапани с кръв. — Къде е Мая?
— Спи в твоята стая, не помниш ли? Ти каза, че може да остане там. — Клеъри седна на страничната облегалка на дивана.
Люк потърка очите си, под които се бяха образували дълбоки сенки.
— Не помня много от изминалата нощ — призна той. — Само си спомням, че излязох до пикапа и оттам нататък — нищо.
— Навън имаше още демони. Те, те нападнаха. Ние с Джейс им видяхме сметката.
— Още древак демони?
— Не. — Клеъри говореше с отвращение. — Джейс ги нарече раум демони.
— Демони раум? — Люк се изпъна. — Това не е шега работа. Древак демоните са опасни, но раум демоните…
— Всичко е наред — каза Клеъри. — Обезвредихме ги.
— Вие ли ги обезвредихте? Или Джейс? Клеъри, не желая ти…
— Не е каквото си мислиш. — Тя поклати глава. — Излязохме навън…
— Магнус не беше ли тук? Защо не е отишъл с вас? — прекъсна я Люк, видимо разстроен.
— Защото бях зает да лекувам Мая — каза Магнус, който влизаше във всекидневната и силно миришеше на грейпфрут. Косата му беше увита в кърпа, а той бе облечен в лъскав син анцуг със сребристи ленти отстрани. — Ама че признателност!
— Аз съм признателен. — Люк изглеждаше, сякаш хем се ядосва, хем едва се удържа да не прихне. — Но ако се беше случило нещо с Клеъри…
— Мая щеше да умре, ако бях отишъл с тях — каза Магнус, като се отпусна в един фотьойл. — Двамата с Джейс са се справили чудесно с демоните и сами, нали така? — Той се обърна към Клеъри.
Тя се смути.
— Виж, беше само…
— Само какво? — Беше Мая, все още облечена с дрехите от изминалата нощ, с метната върху тениската й голяма фланела на Люк. Тя прекоси мълчаливо стаята и седна предпазливо на фотьойла. — На кафе ли ми мирише? — попита с надежда, като бърчеше носа си.
Ама наистина, помисли си Клеъри, никак не беше честно една върколачка да е толкова стройна и хубава. По й прилягаше да е някоя едра и космата, дори и с косми, подаващи се от ушите. Ей това, добави наум Клеъри, обяснява защо нямам приятелки и прекарвам цялото си време със Саймън. Трябва да се взема в ръце. Тя се изправи на крака.