Магнус се оживи.
— Тук ли беше през цялата нощ? — попита той Алек.
— Не — рече Алек. — Ходих си у нас и после пак се върнах. Не виждате ли, че съм се преоблякъл?
Всички го погледнаха. Алек бе облечен с тъмен пуловер и джинси, точно както и предишния ден. Клеъри реши просто да му повярва.
— Какво има в кутията? — попита тя.
— А, да. — Алек погледна към кутията така, сякаш беше забравил за нея. — Ами, донати. — Той я отвори и я постави на холната масичка. — Иска ли някой?
Оказа се, че всички искат. Джейс взе дори два. След като си изяде доната с пълнеж от ванилов крем и шоколадова глазура, Люк значително се ободри, доизрита одеялото си и седна облегнат на дивана.
— Има едно нещо, което не разбирам — каза той.
— Само едно? Значи в сравнение с нас си доста информиран — рече Джейс.
— Когато не се прибрах, вие двамата сте излезли да ме търсите — каза Люк, поглеждайки ту Клеъри, ту Джейс.
— Тримата — рече Клеъри. — Саймън също беше с нас.
Люк имаше измъчен вид.
— Добре. Тримата. Имало е два демона, а Клеъри каза, че не сте убили нито един от тях. Какво стана тогава?
— Аз щях да убия моя, но той избяга — каза Джейс. — Пък и…
— Но защо му е да го прави? — поинтересува се Алек. — Те са били двама, вие — трима… да не би да се е уплашил от численото ви превъзходство?
— Без да се обиждате, но мисля, че единственият сред вас, който внушава респект, е Джейс — каза Магнус. — Един необучен ловец на сенки и един уплашен вампир…
— Мисля, че аз бях причината — каза Клеъри. — Като че ли се уплаши от мен.
Магнус примигна.
— Аз не казах ли, че…
— Не твърдя, че се е уплашил от мен, защото съм страшна — каза Клеъри. — Само уточнявам, че се уплаши. — Тя вдигна ръка и я обърна така, че да могат да видят знака от вътрешната страна на ръката й.
Настъпи внезапна тишина. Джейс я гледаше вцепенен, после отмести поглед, Алек примигна, а Люк беше смаян.
— Никога досега не съм виждал този знак — каза най-после той. — А някой от вас?
— Не — рече Магнус. — Но не ми харесва.
— Не знам какво е това или какво означава — каза Клеъри, като свали ръката си. — Но в Сивата книга го няма.
— В Сивата книга има всички руни — каза категорично Джейс.
— Не и тази — отвърна Клеъри. — Тази я сънувах.
— Сънува я? — кипна Джейс, сякаш му беше нанесла лична обида. — Какви са тези игрички, Клеъри?
— Никакви игрички не са. Не помниш ли как, когато бяхме в двореца на феите… — Джейс изглеждаше така, сякаш го беше ударила. Клеъри продължи, като бързаше, за да не му остави възможност да я прекъсне: — … кралицата на феите ни каза, че сме експерименти? Че Валънтайн е направил… нещо с нас, за да бъдем различни, специални? Кралицата каза, че моята дарба са думите, които не могат да бъдат изречени, а на теб ти е отредена дарбата на самия ангел.
— Това е измишльотина.
— Феите не лъжат, Джейс. Думи, които не могат да бъдат изречени… имала е предвид руни. Всяка има различно значение, но те трябва да бъдат нарисувани, а не изговорени на глас. — Тя продължи, без да обръща внимание на недоверчивия му поглед. — Помниш ли, когато ме попита как съм отключила килията ти в Града на тишината? Аз ти казах, че просто съм използвала най-обикновена отваряща руна…
— Само това ли направи? — Алек беше смаян. — Аз влязох малко след теб, а ми се стори, че някой е изкъртил вратата от пантите.
— При това, моята руна отключи не само вратата — каза Клеъри, — тя отключи и всичко в килията. Строши и оковите на Джейс. — Тя си пое въздух. — Мисля, че според кралицата аз мога да чертая много по-мощни руни от обичайните. А вероятно и да създавам нови.
Джейс поклати глава.
— Никой не може да създава нови руни…
— Очевидно тя може, Джейс — каза замислено Алек. — Наистина досега никой от нас не е виждал знак като този на ръката й.
— Алек е прав — рече Люк. — Клеъри, защо не отидеш да донесеш скицника си?
Тя го погледна с известна изненада. Сиво-сините му очи бяха уморени, леко хлътнали, но у тях се долавяше същата твърдост, която имаха, когато беше на шест години и той я уверяваше, че ако се качи на катерушката на детската площадка, той ще стои отдолу, за да я хване, в случай че падне. И наистина винаги го правеше.