— Добре — каза тя. — Ей сега се връщам.
За да отиде до гостната, Клеъри трябваше да мине през кухнята, където намери Мая, седнала на един стол, придърпан до барплота, и гледаща унило.
— Клеъри — каза тя, като скочи от стола. — Може ли за момент да поговоря с теб?
— Само да отида до стаята си да взема нещо…
— Виж, съжалявам за случилото се със Саймън. Не бях на себе си.
— О, нима? А какво ще кажеш за твърдението ти, че на всички върколаци им е заложено да мразят вампирите?
Мая въздъхна дълбоко.
— Ами ние… е, предполагам, че не е нужно да задълбочаваме този въпрос.
— Недей да обясняваш на мен, обясни го на Саймън.
Мая отново се изчерви, бузите й станаха тъмночервени.
— Не вярвам той да иска да говори с мен.
— Може пък и да склони. Той не е злопаметен.
Мая я изгледа по-внимателно.
— Не че ми влиза в работата, но вие двамата гаджета ли сте?
Клеъри усети, че самата тя започва да се изчервява и беше благодарна на луничките си, които поне донякъде прикриваха това.
— Защо искаш да знаеш?
Мая сви рамене.
— Когато за първи път го срещнах, той говореше за теб като за своя най-добра приятелка, но когато се видяхме за втори път, той те нарече свое гадже. Запитах се дали не е нещо временно.
— Горе-долу. Ние сме най-вече приятели. Това е дълга история.
— Ясно. — Руменината на Мая беше изчезнала и по лицето й отново се изписа самодоволната усмивка на закоравяло момиче. — Е, ти просто си щастливка. Макар че той сега е вампир. Но пък ти като ловец на сенки сигурно си се нагледала на какво ли не, така че мога да се обзаложа, че това не те тревожи.
— Тревожи ме — каза Клеъри по-остро, отколкото възнамеряваше. — Аз не съм Джейс.
Усмивката й стана по-широка.
— Никой не е като него. И имам чувството, че той го знае.
— Какво трябва да значи това?
— О, ти знаеш. Джейс ми напомня за едно бивше гадже. Някои момчета така те гледат, сякаш искат секс. Джейс те гледа така, сякаш вече сте правили секс, който е бил страхотен, но сега сте само приятели… макар ти самият очевидно да искаш повече. Такава ситуация влудява момичетата. Знаеш за какво говоря, нали?
Да, помисли си Клеъри.
— Не — рече тя.
— Предполагам, че не разбираш, защото си му сестра. Но те уверявам, че е така.
— Трябва да тръгвам. — Клеъри почти беше излязла от кухнята, когато се сети за нещо и се обърна. — Какво стана с него?
Мая замига объркано.
— Какво да е станало с кого?
— С бившето ти гадже. Онова, за което ти напомнял Джейс.
— А, той ли… — каза Мая. — Той беше този, който ме превърна във върколак.
— Можем да започваме — каза Клеъри, като се върна във всекидневната със скицника в едната ръка и кутията с цветни моливи — в другата. Издърпа един стол от рядко използваната маса в трапезарията — Люк винаги се хранеше в кухнята или в кабинета си, така че масата беше зарита с листове хартия и стари бележки — и седна, като постави скицника пред себе си. Чувстваше се така, сякаш щяха да я изпитват в художествената гимназия. Нарисувай тази ябълка. — Какво искате да направя?
— Ти как мислиш? — Джейс продължаваше да седи на пейката до пианото с приведени напред рамене. Имаше вид на човек, който цяла нощ не е спал. Алек се бе облегнал на пианото зад него, вероятно за да стои колкото се може по-далеч от Магнус.
— Джейс, престани. — Люк седеше изпънат, но това, изглежда, му костваше доста усилия. — Нали каза, че можеш да чертаеш нови руни, Клеъри?
— Казах, че предполагам.
— Добре, бих искал да пробваш.
— Сега ли?
Люк леко се усмихна.
— Да, освен ако не си го планирала за някой друг път.
Клеъри отгърна скицника на празна страница и заби поглед в нея. Никога досега не бе забелязвала колко празен може да е един лист. Усети как всички в стаята притихнаха, всички гледаха нея: Магнус с обичайното си любопитство; Алек бе твърде погълнат от собствените си проблеми, за да се интересува толкова от нея; Люк — изпълнен с надежда; и Джейс — със студено, плашещо безразличие. Тя си спомни как й бе казал, че би предпочел да я мрази, и се запита дали този ден вече не беше настъпил.
Тя захвърли молива си.
— Не мога да го направя просто ей така. Без каквато и да е идея.