— Каква идея? — рече Люк.
— Ами че аз дори не знам кои руни вече съществуват. Трябва ми някакво значение, някаква дума, за да начертая съответната руна.
— И за нас е доста трудно да си спомним всяка руна… — започна Алек, но за изненада на Клеъри Джейс го прекъсна.
— Какво ще кажеш за безстрашие? — рече тихо той.
— Безстрашие? — повтори като ехо тя.
— Има руни за смелост — каза Джейс. — Но никога нищо не е могло да пропъди страха. И ако ти, както казваш, можеш да създаваш нови руни… — Той се огледа наоколо и видя изненадата, изписана по лицата на Алек и Люк. — Е, просто се сетих, че няма руна против страх, това е. Пък и изглежда безобидна.
Клеъри погледна към Люк, който сви рамене.
— Давай — каза той.
Клеъри взе един тъмен сив молив от кутията и опря върха му върху листа. Мислеше за фигурите, линиите, кръговете; мислеше за знаците в Сивата книга, древни и перфектни, въплъщение на език, твърде съвършени за хората. В главата й се обади тих глас: Коя си ти, за да мислиш, че можеш да говориш езика на рая?
Моливът се задвижи. На нея дори й се струваше, че не го движи тя, а той сам начерта по листа една самотна линия. Сърцето й сякаш подскочи. Мислеше за майка си, как седи замечтано пред своите платна и рисува собствената си представа за света с мастило и маслени бои. Мислеше си: „Коя съм аз? Аз съм дъщерята на Джослин Фрей.“ Моливът отново се задвижи и този път дъхът й спря; тя се усети, че произнася шепнешком думата: „Безстрашие, безстрашие.“ Моливът отново се изправи и сега вече го водеше повече тя, отколкото той нея. Когато приключи, остави молива и за миг се втренчи смаяно в нарисуваното.
Сложната руна за безстрашие представляваше матрица от силно преплетени линии: плътна, аеродинамична руна, подобна на орел. Тя откъсна листа и го вдигна, за да могат и другите да го видят.
— Ето — каза тя и бе възнаградена от слисаното изражение на Люк — е, значи все пак не й беше вярвал, както и от леко ококорените очи на Джейс.
— Невероятно — каза Алек.
Джейс се изправи на крака, прекоси стаята и взе листа от ръката й.
— И това действа ли?
Клеъри се запита дали той искрено се интересуваше, или просто продължаваше да се заяжда.
— Какво имаш предвид?
— Просто питам как можем да сме сигурни, че руната наистина функционира? Засега това е само рисунка. Не можеш да прогониш страха от парче хартия, понеже му липсва такъв. Трябва да я изпробваме на някого от нас, за да сме сигурни, че това е истинска руна.
— Не мисля, че идеята ти е добра — каза Люк.
— Идеята е страхотна. — Джейс пусна листа отново на масата и започна да съблича якето си. — Имам си и стили. Кой ще опита върху мен?
— Ама че подбор на думи — промърмори. Магнус.
Люк се изправи.
— Не — рече той. — Джейс, за теб думата „страх“ не съществува. Не мисля, че можем да съдим за действието на руната по това дали сработва при теб.
Алек издаде хлипащ звук, който прозвуча като смях. Джейс само леко и студено се усмихна.
— Думата „страх“ е позната и на мен — каза той. — Просто съм си наложил да вярвам, че не притежавам недостатък, който да бъде наречен с нея.
— Точно в това е проблемът — каза Люк.
— Ами защо тогава не опитаме с теб? — рече Клеъри, но Люк поклати глава.
— Не можеш да поставяш руни върху долноземци, Клеъри, няма да имат ефект. Демоничното заболяване, което причинява ликантропията, не позволява на знаците да действат.
— Тогава…
— Опитай на мен — каза неочаквано Алек. — Малко безстрашие няма да ми е излишно. — Той съблече якето си, хвърли го на стола до пианото, после прекоси стаята и застана пред Джейс. — Ето. Постави знака на ръката ми.
Джейс погледна към Клеъри.
— Или предпочиташ ти да го поставиш…?
Тя поклати глава.
— Не. Ти си по-добър в поставянето на знаци от мен.
Джейс сви рамене.
— Навий си ръкава, Алек.
Алек послушно нави ръкава си. На горната част на ръката му вече имаше постоянен знак, някаква елегантна заврънтулка от линии, която се предполагаше, че му дава идеалния баланс. Всички се наведоха напред, дори и Магнус, докато Джейс внимателно очертаваше контурите на руната на безстрашието върху ръката на Алек, точно под вече съществуващия знак. Алек се намръщи, когато стилито започна да прогаря кожата му, очертавайки новия знак. Когато Джейс приключи, той пъхна обратно стилито в джоба си и заразглежда възхитено работата си.