Алек свали лъка от гърба си и опъна стрела на тетивата. Ръцете му не трепнаха, докато се прицелваше в Себастиян.
— Не мърдай от мястото си — каза той, — и сложи ръце зад гърба си.
Себастиян се засмя.
— Не би стрелял наистина — каза и се приближи към Алек с лека, безгрижна стъпка, сякаш се изкачваше по стълбите пред собствената си врата.
Алек присви очи. С елегантно, плавно движение той дръпна стрелата назад и я пусна. Тя полетя към Себастиян…
И не улучи. Себастиян се бе навел или мръднал, Клеъри не можеше да каже, и стрелата беше минала покрай него, забивайки се в ствола на едно дърво. Алек имаше време само да погледне изненадано, преди Себастиян да се нахвърли върху него и да изтръгне лъка от ръцете му. После го стисна и го счупи на две, а пукотът на дървото накара Клеъри да потрепери, сякаш чуваше трошене на кости. Тя се опита да се надигне, без да обръща внимание на тъпата болка в главата си. Джейс лежеше на няколко крачки от нея, абсолютно неподвижен. Искаше да се изправи, за да отиде при него, но краката й сякаш не я слушаха.
Себастиян захвърли строшения на две лък и се приближи до Алек. В ръката на Алек вече блестеше извадена серафимска кама, но Себастиян я изби с лекота и го стисна за гушата, като почти го вдигна във въздуха.
Той го стискаше безмилостно, брутално, хилейки се злорадо, докато Алек отчаяно се давеше и гърчеше.
— Лайтууд — изсъска Себастиян. — Днес вече се погрижих за един от вас. Не предполагах, че ще имам такъв късмет да ликвидирам още един.
Но в следващия момент трепна като кукла, чиито конци са скъсани. Освободен от желязната хватка, Алек се строполи на земята, хванал с ръце шията си.
Клеъри чуваше хрипкавото му, неравномерно дишане, ала очите й бяха приковани в Себастиян. Една тъмна сянка се бе хвърлила на гърба му, впивайки се в него като пиявица. Той посегна към врата си, започна да се дави и да се върти на място, опитвайки се да докопа съществото, което се беше вкопчило в него. Докато се въртеше, луната освети нападателя му и Клеъри видя кой бе това.
Беше Саймън. Ръцете му се бяха увили около врата на Себастиян, резците му блестяха като костени игли. За първи път Клеъри го видя в цялата му вампирска същност от нощта, когато бе възкръснал от гроба, а тя го бе гледала с ужас, неспособна да помръдне. Ръмжеше, устните му се изтеглиха назад, вампирските му зъби бяха излезли докрай, остри като ками. Той ги заби в ръката на Себастиян, като направи дълга кървяща рана в кожата.
Себастиян изрева високо и се отпусна назад, падайки със силен удар на земята. Той се претърколи, Саймън бе почти отгоре му, двамата започнаха взаимно да се дерат, да се ръфат и разкъсват като бойни кучета на арена. Себастиян кървеше от множество рани, когато най-после, олюлявайки се, се изправи на крака и два пъти силно изрита Саймън в гърдите. Саймън се преви на две и уви ръце около тялото си.
— Гаден малък кърлеж — изръмжа Себастиян, като замахна с крак, готов за нов удар.
— Не бих го направил — каза един тих глас.
Клеъри рязко вдигна глава, което предизвика нов пристъп на болка зад очите й. Джейс стоеше на няколко крачки от Себастиян. Лицето му беше окървавено, едното око подуто, почти затворено, но в уверената му ръка блестеше серафимска кама.
— Никога не съм убивал човек с някоя от тези — каза Джейс. — Но за теб ще направя изключение.
Лицето на Себастиян се изкриви. Той сведе поглед към Саймън, после вдигна глава и извика. Думите, които каза, бяха на език, който Клеъри не разбираше — и после се обърна със същата ужасяваща бързина, с която се бе движил, когато нападна Джейс, и изчезна в тъмнината.
— Не! — изкрещя Клеъри. Тя се опита да се изправи на крака, но болката беше като стрела, която пронизваше мозъка й. Тя се сви на влажната трева. Миг по-късно Джейс се беше надвесил над нея, лицето му беше бледо и разтревожено. Тя вдигна поглед към него, очите й се замъглиха — трябва да се бяха замъглили, с друго не можеше да си обясни белотата около него, нещо като сияние…
Тя чу гласа на Саймън, а после и на Алек, след което подадоха нещо на Джейс — стили. Ръката й пламна, но миг по-късно болката започна да изчезва, а главата й да се избистря. Тя примигна срещу трите лица, надвесени над нея.
— Главата ми…
— Получи сътресение — каза Джейс. — Иратце ще помогне, но ще трябва да повикаме лекар от Клейва. Раната на главата може да се окаже опасна. — Той върна стилито на Алек. — Мислиш ли, че можеш да се изправиш?