Клеъри завъртя глава и огледа събралите се ловци на сенки. Те й приличаха на груба скица с бели, неясни лица. Тя видя Патрик Пенхалоу, челюстта му беше стисната, и инквизитора, който трепереше като фиданка на силен вятър. И Малачи, чието мрачно, лъщящо лице беше странно непроницаемо.
Никой не каза и дума.
Ако Клеъри бе очаквала Валънтайн да се ядоса на това мълчание от страна на нефилимите, които се бе надявал да ръководи, щеше да се разочарова. Като се изключи трепването на челюстта, той бе останал невъзмутим. Сякаш бе очаквал този отговор. Сякаш го бе планирал.
— Много добре — каза той. — Ако не се вслушате в гласа на разума, ще трябва да използвам сила. Вече ви показах, че мога да сваля защитите на града. Виждам, че отново сте ги изградили, но това няма никакво значение; много лесно мога отново да ги унищожа. Или ще приемете условията ми, или ще се изправите срещу всички демони, които съм в състояние да призова с Меча на смъртните. Ще им наредя да не проявяват милост към никого от вас, било то мъж, жена или дете. Решението е ваше.
Из залата се понесе шепот; Люк гледаше невярващо.
— Ти ще съсипеш собствения си вид, Валънтайн, така ли?
— Понякога се налага да пожертваш болните растения, за да спасиш цялата градина — каза Валънтайн. — Но ако всички са болни… — Той се обърна към ужасеното множество. — Решението е ваше — повтори той. — У мен е Бокалът на смъртните. Ако трябва, ще създам нов свят от ловци на сенки, моделирани и обучени от мен. Аз обаче ще ви дам още една възможност. Ако Клейвът ми повери силите на Съвета и приеме безпрекословно властта и управлението ми, аз няма да вдигам ръка срещу вас. Всички ловци на сенки ще ми се закълнат във вярност и ще скрепят клетвата си с пергаментна руна на лоялността си към мен. Това са моите условия.
Настъпи тишина. Аматис бе сложила ръка на устата си; останалата част от множеството започна да се размазва пред очите на Клеъри. Не могат да отстъпят пред условията му, помисли си тя. Не могат. Но какъв избор имаха? Какъв избор имаше всеки един от тях? Хванати са в капана на Валънтайн, мислеше си мрачно тя, точно както и ние с Джейс сме в капан, заложен ни от него. Всички сме свързани с него посредством кръвта си.
След миг, който обаче се стори на Клеъри като цяла вечност, някакъв тънък гласец проряза тишината — високият, тънък гласец на инквизитора.
— Власт и управление? — извика той. — Твое управление?
— Олдъртри… — Консулът понечи да го спре, но инквизиторът беше твърде бърз. Той се отскубна от него и се спусна към подиума.
Той изквича нещо, някакви объркани думи, сякаш си бе загубил ума, очите му се извъртяха така, че се виждаше само бялото. Той бутна Аматис встрани и се запрепъва нагоре по стълбите към подиума, където стоеше Валънтайн.
— Аз съм инквизиторът, инквизиторът! — извика той. — Аз съм част от Клейва! Съветът! Аз създавам правилата, не ти. Аз управлявам, не ти! Няма да ти позволя това, жалък парвеню, демоничен подлизурко…
С почти отегчен поглед Валънтайн протегна ръка, сякаш с намерение да докосне инквизитора по рамото. Но Валънтайн не можеше да докосне никого — той беше само проекция — и тогава Клеъри ахна, като видя как ръката му мина през кожата на инквизитора, костите и плътта, изчезвайки в гръдния му кош. Мина секунда — само секунда, — през която сякаш цялата зала се беше втренчила в лявата ръка на Валънтайн, някак неестествено пъхната до китката в гръдния кош на Олдъртри. После Валънтайн внезапно и рязко мръдна китката си наляво — кръгово движение, сякаш завърташе ръждясала топка на брава на врата.
Инквизиторът нададе писък и се строполи като камък.
Валънтайн издърпа ръката си. Тя беше цялата в кръв, сякаш й бе надяната алена ръкавица, стигаща почти до лакътя на скъпия вълнен костюм. Той отпусна окървавената си ръка до тялото си и изгледа ужасеното множество, като накрая очите му се спряха на Люк. Той заговори бавно.
— Давам ви да помислите над условията ми до утре в полунощ. Тогава ще доведа армията си в цялата й мощ на Брослиндското поле. Ако дотогава не получа отговор от Клейва, че се предава, ще вляза с армията си в Аликанте и този път няма да оставим нищо живо. Имате достатъчно време да обмислите условията ми. Използвайте го разумно.
И с тези думи той изчезна.