— Той не се е поколебал да го причини на децата си — каза Джейс, улавяйки погледа й от другия край на стаята. Известно време те се гледаха. — Какво те кара да си мислиш, че го е грижа за народа му?
Алек замести поглед от единия към другия, от което Клеъри заключи, че Джейс още не му бе казал за Итуриел. Той изглеждаше объркан и много тъжен.
— Джейс…
— Поне едно нещо има обяснение — каза Джейс, без да погледне към Алек. — Магнус се опита да използва руната на търсенето, поставяйки я върху някоя от вещите, които Себастиян е оставил в стаята си… по този начин бихме могли да го открием. Но Магнус каза, че не получава почти никакви сигнали, от никоя от вещите. Просто… нищо.
— Това какво означава?
— Ами че това са нещата на истинския Себастиян Верлак. Мнимият Себастиян вероятно ги е взел, когато го е отвлякъл. И Магнус не може да получи сигнали от тях, защото истинският Себастиян…
— Вероятно е мъртъв — завърши Алек. — А онзи Себастиян, когото ние познаваме, е твърде хитър, за да остави след себе си нещо, по което да можем да го проследим. Все пак, не може да се проследи някой ей така, по нищо. Трябва да има предмет, свързан по някакъв начин с човека. Семейно бижу или стили, или гребен с косми по него, нещо такова.
— Което е наистина лошо — рече Джейс, — защото, ако го проследим, може би той директно ще ни отведе при Валънтайн. Сигурен съм, че е офейкал право при своя шеф, за да му даде отчет. Вероятно отдавна му е изложил и откачената теория на Ходж, че езерото Лин е Огледалото на смъртните.
— Може да не се окаже толкова откачена — каза Алек. — Във всеки случай на пътеките, които водят към езерото, Клейвът постави стражи и са издигнати защити, които да ги предупредят, ако някой използва Портал там.
— Фантастично. Сигурен съм, че сега всички се чувстваме защитени. — Джейс се облегна на стената.
— Това, което не разбирам — рече Саймън, — е защо Себастиян продължи да се мотае наоколо. След като е постъпил така с Изи и Макс, е знаел, че ще бъде заловен, нямало е начин да продължи да се преструва. Искам да кажа, че дори да си е мислел, че е убил Изи, вместо само да я зашемети, как е щял да обясни, че двамата са мъртви, а на него нищо му няма? Щял е да бъде разкрит. И защо висеше тук по време на битката? Защо дойде в Гард? Заради мен? Пределно ми е ясно, че по никакъв начин не го е било грижа дали съм жив, или мъртъв.
— Сега пък не си справедлив спрямо него — рече Джейс. — Сигурен съм, че той би предпочел да си мъртъв.
— Всъщност — каза Клеъри — мисля, че той е останал заради мен.
Джейс я измери с поглед, от който сякаш струяха златни искри.
— Заради теб? Надявал се е на още една страхотна среща, така ли?
Клеъри усети, че се изчервява.
— Не. Пък и онази среща не беше страхотна. Реално, то дори не беше среща. Не е там обаче работата. Когато той влезе в залата, се опитваше да ме изведе навън, за да сме поговорели. Явно е искал нещо от мен. Само дето не знам какво.
— А може би просто е искал теб — каза Джейс. И при вида на изражението на Клеъри допълни: — Не в този смисъл. Имах предвид, че е искал да те предаде на Валънтайн.
— Валънтайн не се интересува от мен — каза Клеъри. — Той винаги се е интересувал от теб.
Нещо трепна дълбоко в очите на Джейс.
— Сигурна ли си в това, което казваш? — Изражението му беше изключително неприветливо. — Съдейки по случилото се на кораба, мисля, че ти представляваш интерес за него. Което означава, че трябва да бъдеш внимателна. Много внимателна. Всъщност, никак няма да е лошо да прекараш следващите дни вкъщи. Да се заключиш в стаята си като Изабел.
— Няма да го направя.
— Разбира се, че няма да го направиш — каза Джейс, — защото целта на живота ти е да ме измъчваш, нали?
— Не всичко се върти около теб, Джейс — кипна Клеъри.
— Възможно е — каза Джейс, — но трябва да признаеш, че повечето неща все пак се въртят около мен.
Клеъри сподави порива си да изкрещи.
Саймън се покашля.
— Като стана дума за Изабел — само бегло, разбира се, но все пак реших да го спомена, преди спорът ви да е излязъл от контрол — мисля, че няма да е зле да поговоря с нея.
— Ти? — попита Алек, но после, почувствал се неудобно, побърза да допълни: — Исках да кажа… ние от собственото й семейство не успяхме да я убедим да излезе от стаята си. Защо си мислиш, че ти ще успееш?