— Той винаги си е мислил, че има нещо сбъркано у него, а сега, заради теб, си мисли, че е навеки прокълнат. Чух го, когато каза това на Алек. Защо да не рискува живота си, когато не му се живее повече? Защо човек да не рискува живота си, ако така и така няма да бъде щастлив, каквото и да прави?
— Стига, Изабел. — Вратата се бе отворила почти безшумно и Саймън бе застанал на прага. Клеъри съвсем бе забравила колко се беше изострил слухът му. — Клеъри не е виновна.
Цветът се върна на лицето на Изабел.
— Не се намесвай, Саймън. Не си в течение на нещата.
Саймън влезе в кухнята и затвори вратата след себе си.
— Чух достатъчно от това, което си казахте — рече той небрежно. — Дори през стената. Ти каза, че не знаеш как се чувства Клеъри, защото не я познаваш достатъчно дълго. Е, аз пък я познавам. Ако си мислиш, че Джейс е единственият, който страда, грешиш.
Настъпи тишина; свирепостта в изражението на Изабел постепенно се уталожи. На Клеъри и се стори, че чу някакъв далечен шум, сякаш някой чукаше на външната врата: вероятно Люк или Мая, носеща кръв за Саймън.
— Той не си тръгна заради мен — каза Клеъри и сърцето й заблъска силно. Мога ли да им кажа тайната на Джейс, сега, когато него го няма? Мога ли да им кажа истинската причина за неговото заминаване, истинската причина да не го е грижа, че може да умре? Думите почти машинално започнаха да се ронят от устата й. — Когато двамата с Джейс бяхме във вилата на Уейланд… когато отидохме да намерим Бялата книга…
Тя млъкна, когато вратата на кухнята се отвори. Там стоеше Аматис със странно изражение на лицето. В първия миг на Клеъри й се стори изплашена и сърцето й замря. Но не уплаха бе изписана по лицето на Аматис, не точно. Тя изглеждаше така, както когато Клеъри и Люк се бяха появили внезапно пред вратата на дома й. Изглеждаше така, сякаш бе видяла привидение.
— Клеъри — каза бавно тя. — Тук има някой, който иска да те види…
Преди да успее да довърши, някой мина покрай нея и влезе в кухнята. Аматис отстъпи назад и Клеъри едва сега видя влезлия — стройна жена, облечена в черно. Най-напред на Клеъри й направи впечатление униформата на ловец на сенки и тя почти не разпозна жената, не и докато не съгледа лицето й и не почувства как стомахът й се преобръща, както когато Джейс бе излетял с мотора от ръба на покрива на Дюмор, на десет етажа височина.
Това беше майка й.
Трета част
Пътят към рая
16
Основи на вярата
От нощта, в която се бе прибрала и бе установила, че майка й я няма, Клеъри не спираше да си представя как я вижда, жива и здрава. Тези представи бяха толкова чести, че приличаха на снимки, които са се изтъркали от многократното вадене и гледане.
Сега тези представи изникнаха пред нея още докато се взираше невярващо в Джослин — представите, в които майка й, здрава и щастлива, прегръща Клеъри и й казва колко много й е липсвала, но вече всичко е наред.
Майката от нейните представи много малко приличаше на жената, която сега стоеше пред нея. В спомените на Клеъри, Джослин бе нежна и артистична, малко бохемка с изцапан с бои комбинезон, червената й коса сплетена на плитка или прикрепена с молив на едър кок. Но тази Джослин беше непоколебима и остра като нож, косата й бе опъната назад, с нито един разпилян косъм; чернотата на униформата придаваше на лицето й блед и суров вид. Не такова изражение си бе представяла Клеъри: вместо радост, имаше нещо много подобно на ужас в начина, по който тя гледаше Клеъри с огромните си зелени очи.
— Клеъри — каза с въздишка тя. — Дрехите ти.
Клеъри се погледна. Тя бе облякла черната униформа на ловец на сенки на Аматис, въпреки че майка й бе посветила целия си живот на това, да не допусне дъщеря й някога да облече такава униформа. Клеъри с мъка преглътна и се изправи, като стискаше ръба на масата с ръце. Тя виждаше как кокалчетата й побеляват, но някак си усещаше ръцете си отделени от тялото, сякаш принадлежаха на някой друг.
Джослин пристъпи към нея и протегна ръце.
— Клеъри…
Но Клеъри заотстъпва назад, толкова бързо, че удари гърба си в плота. Прониза я болка, но тя почти не й обърна внимание; гледаше втренчено майка си. Саймън също я гледаше с леко отворена уста; Аматис също беше поразена.