Клеъри забеляза, че мъката в гласа на Джослин е все така прясна и остра, въпреки че знаеше, че Люк не е мъртъв. И тя си спомни собственото си отчаяние, когато видя как донесоха Саймън мъртъв на стълбите на Института. Има чувства, които не можеш да забравиш никога.
— Но той е дал на Люк нож — каза тихо Клеъри. — Казал му е да се самоубие. Накарал е съпругът на Аматис да се разведе с нея само защото брат й се е превърнал във върколак.
— Тогава не знаех за това — рече Джослин. — Когато Люк умря, имах чувството, че съм на дъното на черна яма. Не излизах с месеци от спалнята си, през цялото време лежах и се хранех единствено заради бебето. Мунданите биха определили състоянието ми като депресия, но ловците на сенки не познават понятия от този род. Според Валънтайн аз просто карах тежка бременност. Казваше на всички, че съм болна. Но аз бях болна… не можех да спя. Постоянно ми се причуваха странни шумове, писъци в нощта. Валънтайн ми даваше приспивателни, но от тях получавах кошмари. Ужасяващи сънища, че Валънтайн ме държи под вода, забива нож в тялото ми или ми дава отрова. Сутрин бях като пребита и дремех по цял ден. Нямах представа какво става в света навън, не знаех, че той е принудил Стивън да се разведе с Аматис и да се ожени за Селин. Не бях на себе си. И после… — Джослин сплете ръце в скута си. Те трепереха. — И после се появи бебето.
Тя млъкна и мълча толкова дълго, че Клеъри се запита дали изобщо ще продължи разказа си. Джослин се взираше невиждащо към демоничните кули, пръстите й нервно забарабаниха по коленете. Най-после тя рече:
— Когато бебето се роди, майка ми беше до мен. Ти така и не си я виждала… твоята баба. Тя беше толкова мила жена. Мисля, че щеше да я харесаш. Тя ми подаде моя син и първото ми впечатление, още когато го гушнах, бе, че одеялцето, в което беше повит, е мекичко, а той — толкова мъничък и нежен, само с едно кичурче руса коса на темето. Докато не отвори очи.
Гласът на Джослин беше равен, почти безстрастен, но Клеъри усети, че трепери, страхувайки се от това, което майка й щеше да каже. Недей, искаше да извика. Не ми казвай. Ала Джослин продължи, думите се изливаха от нея като смразяваща отрова.
— Обзе ме ужас. Сякаш някой ме бе потопил в киселина… сякаш кожата ми изгаряше и се свличаше от костите и аз отчаяно се опитвах да не изпусна бебето и да не започна да пищя. Казват, че всяка майка инстинктивно разпознава собственото си дете. Предполагам, че и обратното е вярно. Всеки нерв в тялото ми крещеше, че това не е моето бебе, че това бе нещо ужасно и неестествено, нещо нечовешко като паразит. Как майка ми не виждаше това? Но тя ми се усмихваше, сякаш всичко беше наред.
„Той се казва Джонатан“, каза някакъв глас откъм вратата. Вдигнах поглед и видях Валънтайн да наблюдава сцената пред себе си с изражение на радост. Бебето отново отвори очи, сякаш разпознало името си. Очите му бяха черни, черни като нощта, бездънни като тунели, издълбани в черепа му. И в тях нямаше нищо човешко.
Настъпи дълго мълчание. Клеъри седеше неподвижно, втренчена в майка си и зяпнала от ужас. Тя говори за Джейс, помисли си тя. За Джейс, когато е бил бебе. Как можеш да изпитваш такива чувства към едно бебе?
— Мамо — прошепна тя. — Сигурно… сигурно е било следствие от стреса. Може да си била болна…
— Точно това ми каза и Валънтайн — рече безстрастно Джослин. — Че съм болна. Той самият обожаваше Джонатан. Не можеше да разбере какво ми има. И знаех, че е прав. Аз бях чудовище, майка, която не понася собственото си дете. Дори мислех да се самоубия. И може би наистина щях да го направя… и тогава получих известие по огъня от Рейгнър Фел. Той беше магьосник, който винаги е бил близък на семейството ми; все него викахме, когато ни трябваше заклинание за здраве или нещо подобно. Той бе разбрал, че Люк е станал водач на глутница върколаци в Брослиндската гора, на източната граница. Когато прочетох бележката, я изгорих. Знаех, че Валънтайн не бива да разбере. Но докато не отидох в свърталището на върколаците и не видях Люк, не можех да съм сигурна, че Валънтайн ме е излъгал, излъгал ме е за самоубийството на Люк. Именно тогава започнах наистина да го мразя.
— Но Люк каза, че си знаела, че нещо с Валънтайн не е наред… че си знаела, че прави ужасни неща. Той каза, че си знаела още преди промяната му.