Выбрать главу

— Какво за него?

Джослин сви устни.

— Искаше да ми каже колко съжалява за това, което е направил с Джонатан, преди още да е бил роден, понеже бил разбрал, че това едва не ме е побъркало. Знаел колко близо съм била до самоубийството заради Джонатан… макар че той не е имал представа колко отчаяна бях, когато направих разкритията си за експериментите му. По някакъв начин се е сдобил с ангелска кръв. Това е почти легендарно вещество за ловците на сенки. Според поверието, ако пиеш от нея, ставаш неимоверно силен. Валънтайн я бил изпробвал върху себе си и открил, че от нея става не само неимоверно силен, но го изпълвала и някаква еуфория и усещане за щастие всеки път, когато я инжектирал в кръвта си. Ето защо той я изсушил на прах и я забъркал в храната ми, надявайки се да премахне така депресията ми.

Аз знам откъде се е сдобил с ангелска кръв, помисли си Клеъри, сещайки се с болка за Итуриел.

— Мислиш ли, че е подействала?

— Сега се питам дали това не е била причината внезапно да се осъзная и да продължа напред, да помогна на Люк да попречи на Въстанието. Би било ирония на съдбата, ако случаят е такъв, предвид намеренията на Валънтайн. Но това, което той не е знаел, е, че по същото време аз бях бременна с теб. Така че, ако на мен ми е повлияло леко, то на теб — очевидно много повече. Мисля, че това е причината да можеш да създаваш руни.

— А може би — рече Клеъри — по същата причина ти пък можеш да правиш неща, като да заключиш Бокала на смъртните в карта Таро. Валънтайн пък може да прави неща, като да свали проклятието на Ходж…

— Години наред Валънтайн усилено експериментираше със себе си — каза Джослин. — Стигна дотам, че едно човешко същество, ловец на сенки, да може да се превърне в магьосник. Но нищо от това, което правеше със себе си, нямаше толкова впечатляващ ефект, колкото това, което направи с теб или с Джонатан, защото вие бяхте толкова малки. Не съм сигурна дали изобщо някой е правил това преди Валънтайн, поне не върху неродено дете.

— Значи Джейс — Джонатан — и аз наистина сме експерименти.

— Ти беше случаен експеримент. Но Джонатан, Валънтайн искаше да направи от него нещо като супервоин, по-силен, по-бърз и по-добър от останалите ловци на сенки. В Ренуик Валънтайн ми каза, че Джонатан наистина притежава всички тези качества. Но също и че е зъл, безчовечен и странно безчувствен. Джонатан бил привързан само към Валънтайн, но според мен Валънтайн бе осъзнал, че някак си, докато се е опитвал да създаде от детето воин на воините, е създал син, който никога не би могъл да го обича истински.

Клеъри се сети за Джейс, за начина, по който той изглеждаше в Ренуик, за начина, по който стискаше парчето от счупения Портал, толкова силно, че чак по пръстите му бе потекла кръв.

— Не — каза тя. — Не и пак не. Джейс не е такъв. Той обича Валънтайн. Не би трябвало, но го обича. И не е безчувствен. Той е пълната противоположност на всичко, което казваш.

Джослин закърши ръце в скута си. Те целите бяха покрити с фини бели белези — фините белези на ловците на сенки, следи от изчезнали знаци. Но Клеъри никога преди не беше виждала белезите на майка си. Магията на Магнус я бе карала да ги забравя. Имаше един, от вътрешната страна на китката на майка й, който много наподобяваше формата на звезда…

После майка й заговори, което прогони всички други мисли от главата на Клеъри.

— Аз не говоря за Джейс.

— Но… — рече Клеъри. Всичко сякаш се случваше много бавно, като на сън. Да не би да сънувам, помисли си тя. Може би майка ми още не се е събудила и всичко това е само сън. — Джейс е синът на Валънтайн. Искам да кажа, кой друг би могъл да бъде?

Джослин погледна дъщеря си право в очите.

— Нощта, в която умря Селин Херондейл, тя беше бременна в осмия месец. Валънтайн й бе давал отвари, прахове… опитвал е върху нея това, което е опитвал върху себе си с кръвта на Итуриел, надявайки се, че детето на Стивън ще стане толкова силно и могъщо, колкото е очаквал това от Джонатан, само че без лошите качества. Не е могъл да понесе мисълта, че експериментът му ще се провали, и затова с помощта на Ходж е извадил бебето от корема на Селин. Тя била умряла съвсем малко преди това…