— Прощавай — каза той с известна веселост. — Поиска ли нещо?
— Не. Казах нашия баща. Имах предвид Валънтайн. Не твоя баща. А нашия.
За миг Себастиян остана безизразен; после устните му се разтеглиха в усмивка.
— Малкото ми ангелско момче — каза той. — Колко си глупав… както винаги е твърдял баща ми.
— Защо ме наричаш така? — попита настойчиво Джейс. — Какви са тези брътвежи за ангели…
— Боже — каза Себастиян, — ама ти наистина ли нищо не знаеш? Има ли поне едно нещо, за което баща ми да не те е излъгал?
Джейс поклати глава. Той подръпваше въжетата, стягащи китките му, но всеки път, когато опънеше по-силно, те сякаш се стягаха още повече. Усещаше пулса си във всеки пръст.
— Откъде знаеш, че не е лъгал теб?
— Ами, аз съм негова кръв. Същият съм като него. Когато той си отиде, аз ще поема управлението на Клейва вместо него.
— На твое място не бих се гордял с такава прилика.
— Аз не се и гордея. — Гласът на Себастиян беше безчувствен. — Нямам никакво желание да приличам на друг, освен на себе си. Не одобрявам това, че баща ми прави всичко възможно да спаси хората си, въпреки че те не искат — или ако питаш мен, не заслужават — да бъдат спасени. Ти кого би предпочел да имаш за син — момче, което се гордее с това, че си му баща, или такова, което се свива от срам и страх пред теб?
— Аз не се страхувам от Валънтайн — каза Джейс.
— А и не трябва — рече Себастиян. — Би трябвало да се страхуваш от мен.
В гласа му имаше нещо, което накара Джейс да спре да се мъчи да се отскубне от въжетата и да вдигне поглед. Себастиян все още държеше лъскавия си черен меч. На Джейс му харесваше това тъмно, красиво нещо, въпреки че върхът бе насочен към ключицата му, малко под адамовата му ябълка.
Джейс сви рамене и каза с равен глас:
— И какво сега? Ще ме убиеш така, както съм вързан ли? Толкова ли се страхуваш да се биеш с мен?
Нищо, дори и помен от чувство, не трепна по бледото лице на Себастиян.
— Ти — каза той — не си заплаха за мен. Ти си дребно насекомо. Дразнител.
— Тогава защо не ми развържеш ръцете?
Напълно неподвижен, Себастиян се взираше в него. На Джейс му приличаше на статуя, статуя на древен мъртъв принц, умрял млад и в разцвета на силите си. И точно това бе разликата между Себастиян и Валънтайн; макар двамата да имаха едно и също студено мраморно изражение, от Себастиян се излъчваше някакво усещане за разруха — сякаш нещо го разяждаше отвътре.
— Не съм глупак — каза Себастиян — и няма да се хвана на въдицата ти. Оставих те жив само, за да видиш демоните. Когато сега умреш и се преселиш при ангелските си предци, можеш да им кажеш, че вече нямат място в този свят. Те изоставиха Клейва и Клейвът вече не се нуждае от тях. Сега си имаме Валънтайн.
— Убиваш ме, за да изпратиш чрез мен съобщение на Бог? — Джейс поклати глава, върхът на острието го одраска по шията. — По-откачен си, отколкото си мислех.
Себастиян само се усмихна и заби острието малко по-дълбоко. Когато Джейс преглътна, усети пробождането в трахеята си.
— Ако имаш молитва, братко, кажи я сега.
— Нямам молитва — каза Джейс. — Но имам съобщение за баща ни. Ще му го предадеш ли?
— Разбира се — каза равнодушно Себастиян, но в начина, по който го изрече, имаше нещо, някаква нотка на колебание, която потвърди подозрението на Джейс.
— Лъжеш — каза той. — Няма да му предадеш съобщението, защото няма да му кажеш за стореното сега. Той не те е карал да ме убиваш и няма да се зарадва, когато разбере, че си го направил.
— Глупости. Ти не си нищо за него.
— Мислиш си, че никога няма да разбере какво се е случило с мен, ако ме убиеш тук и сега. Разбира се, можеш да му кажеш, че съм загинал в битка или просто той така би предположил… Но грешиш, ако си мислиш, че няма да научи. Валънтайн винаги научава всичко.
— Не знаеш какво говориш — каза Себастиян, но лицето му се напрегна.
Джейс продължаваше да говори, възползвайки се от преимуществото си.
— Пък и не можеш да скриеш деянието си. Има свидетел.
— Свидетел? — Себастиян изглеждаше почти изненадан, което Джейс отчете като своя победа. — За какво говориш?
— Гарванът — каза Джейс. — Той наблюдаваше от сенките. И ще каже всичко на Валънтайн.
— Хюджин ли? — Себастиян рязко вдигна поглед и макар че не видя гарвана, когато погледна отново надолу към Джейс, на лицето му бе изписано колебание.