— Не е кой знае какво оръжие, а? — Себастиян се ухили и зъбите му блеснаха в мрака под лунната светлина.
— Не мога да се бия с това — каза Джейс, като се опитваше да звучи колкото се може по-натъртено и гневно.
— Срамота. — Продължавайки да се хили, Себастиян се приближи до Джейс. Носеше меча си с лекота, театрално небрежно, като леко потупваше с върховете на пръстите си дръжката му. Ако имаше момент, който да му предостави добра възможност, то може би беше сега. Той отдръпна ръката си назад и с всичка сила цапардоса Себастиян в лицето.
Под кокалчетата му изпращяха кости. Ударът събори Себастиян. Той падна по гръб в пръстта, а мечът изхвърча от ръката му. Джейс скочи напред и го хвана, а миг по-късно бе застанал над Себастиян с острието в ръка.
Носът на Себастиян беше разкървавен, по лицето му се стичаше алена кръв. Той вдигна ръка и разтвори яката си, като оголи бледата си шия.
— Ами, давай — каза той. — Убий ме.
Джейс се поколеба. Не искаше да изпада в колебание, но беше факт: някакво натрапчиво отвращение към идеята да убиеш някого, който лежи срещу теб беззащитен на земята. Джейс си спомни урока на Валънтайн в Ренуик, когато предизвикваше сина си да го убие, а той не бе способен да направи това. Но Себастиян беше убиец. Беше убил Макс и Ходж.
Той вдигна меча.
Но изведнъж Себастиян скочи от земята, по-бързо, отколкото е възможно да бъде проследено с око. Сякаш литна във въздуха, превъртя се елегантно и грациозно се приземи на тревата, едва докосвайки земята с крака. После ритна ръката на Джейс. От удара мечът се изтръгна от хватката му. Себастиян го улови във въздуха, като се изсмя и го насочи с острието напред, към сърцето на Джейс. Джейс отскочи назад и острието разцепи въздуха точно пред него, като разпори ризата му. Болката беше тръпчива и Джейс усети как кръвта бликва от резката на гърдите му.
Себастиян се изкикоти, тръгна към Джейс, който от своя страна заотстъпва назад, като междувременно търсеше опипом по колана си своето жалко оръжие. Той се огледа наоколо, отчаяно търсейки нещо друго, което да може да използва за оръжие — някакъв прът или нещо подобно. Наоколо нямаше нищо друго, освен трева, минаващата в близост река и дървета, сплели високо плътните си клони в зелена мрежа. Внезапно той си спомни за конфигурацията Малачи, в която инквизиторката го бе затворила. Не само Себастиян можеше да скача високо.
Себастиян отново замахна с меча към него, но Джейс беше вече скочил — право нагоре. Най-ниският клон беше на около шест метра височина; той се хвана за него, залюля се и се озова отгоре му. Коленичил на клона, той видя как Себастиян се огледа объркано, а после вдигна поглед нагоре. Джейс хвърли кинжала, после чу вика на Себастиян. Останал без дъх, той се надигна…
Себастиян внезапно се беше озовал на клона до него. Бледото му лице се беше изчервило от гняв, от ръката, с която държеше меча, течеше кръв. Явно бе изпуснал меча си в тревата, а това изравняваше силите им, помисли си Джейс, тъй като и собствения му кинжал го нямаше.
С известно задоволство забеляза, че за пръв път Себастиян изглежда ядосан — ядосан и изненадан, сякаш домашният му любимец, макар и питомен, го е ухапал.
— Беше много забавно — каза Себастиян. — Но вече край. Той се хвърли към Джейс, обви ръце около кръста му и го бутна от клона. Двамата полетяха от шест метра височина, вкопчени един в друг, борейки се един с друг — и тежко тупнаха на земята, достатъчно тежко, за да се завъртят звездички пред очите на Джейс. Той сграбчи Себастиян за ранената ръка и заби пръстите си в нея; Себастиян изскимтя и удари с опакото на дланта си Джейс по лицето. Устата на Джейс се изпълни със солена кръв и той се закашля, докато двамата се въргаляха в пръстта и взаимно си нанасяха удари. Изведнъж усети леден студ; бяха се търколили надолу по полегатия склон към реката и сега бяха наполовина във водата. Себастиян шумно пое въздух и Джейс използва момента да го хване за гърлото и да го стисне с ръце. Себастиян се задави, хвана дясната китка на Джейс и я дръпна, достатъчно силно, за да изпукат костите. Джейс чу собствения си рев сякаш някъде отдалеч, а Себастиян използва преимуществото си, когато Джейс го пусна, падайки назад в мократа кал, и изви безмилостно счупената му китка.
Полуколеничил върху гърдите на Джейс, с едното коляно забито в ребрата му, Себастиян сведе поглед към него и му се ухили. Очите му светеха в бяло и черно сред маската от кал и кръв. Нещо проблесна в дясната му ръка. Кинжалът на Джейс. Сигурно го беше вдигнал от земята. Острието му се насочи право към сърцето на Джейс.