— Естествено, че попитах — тросна се Алек. — Не съм глупак.
— О, хайде — каза Изабел. Тя се бе появила на вратата със Себастиян, който държеше бутилка. — Знаеш, че понякога мъничко изглупяваш. Съвсем мъничко — повтори тя, когато Алек я изгледа с убийствен поглед.
— Ще изпратят Саймън обратно в Ню Йорк — рече той. — През Портала.
— Но той току-що дойде! — нацупи се Изабел. — Не е никак забавно.
— Не се и очаква да е забавно, Изи. Идването на Саймън тук стана погрешка, така че според Клейва за него ще е най-добре да си отиде вкъщи.
— Страхотно — рече Саймън. — Може дори да успея да се прибера, преди майка ми да е забелязала, че ме няма. Каква е часовата разлика между Аликанте и Манхатън?
— Ти имаш майка? — Ейлийн изглеждаше смаяна.
Саймън предпочете да не й обръща внимание.
— Наистина — каза той, когато Алек и Джейс си размениха мрачни погледи. — Идеята е добра. Единственото, което искам, е да се махна от това място.
— Ти ще го придружиш ли? — рече Джейс на Алек. — И да се погрижиш всичко да е наред?
Те се гледаха един друг по начин, който бе познат на Саймън. По същия начин понякога той и Клеъри си разменяха заговорнически погледи, когато не искаха родителите им да узнаят какво са намислили.
— Какво? — попита той, като местеше поглед от единия към другия. — Какво има?
Те спряха да се гледат. Алек извърна поглед, а Джейс се обърна приветливо и усмихнато към Саймън.
— Нищо — рече той. — Всичко е наред. Поздравления, вампире, отиваш си вкъщи.
4
Дневен вампир
Нощта се беше спуснала над Аликанте, когато Саймън и Алек напуснаха дома на семейство Пенхалоу и се заизкачваха към Гард. Улиците на града бяха тесни и криволичещи и на лунната светлина приличаха на пълзящи нагоре бели каменни ленти. Въздухът беше студен, макар Саймън да го усещаше съвсем бегло.
Алек вървеше мълчаливо, като крачеше напред, сякаш беше сам. В предишния си живот на Саймън щеше да му се наложи да подтичва след него и да се задъхва. Сега обаче откри, че може да го настигне само като леко ускори крачката си.
— Сигурно е неприятно да те накарат да ме придружаваш — рече накрая, докато Алек мрачно се взираше напред.
Алек сви рамене.
— Аз съм на осемнайсет. Зрял човек съм и следва да бъда отговорен. Аз съм единственият, който може да влиза и излиза от Гард, докато Клейвът заседава, пък и консулът ме познава.
— Какъв е този консул?
— Това е един от най-високопоставените служители на Клейва. Той брои гласовете на Съвета, тълкува Закона за Клейва и съветва тях и инквизитора. Ако някой ръководител на Институт има проблем, който не знае как да реши, трябва да се обърне към консула.
— Съветва инквизиторката ли? Мислех, че… Инквизиторката не е ли мъртва?
Алек изсумтя.
— Това е все едно да попиташ: „Президентът не е ли мъртъв?“ Да, инквизиторката е мъртва, сега има друг на нейно място. Инквизитор Олдъртри.
Саймън погледна надолу по хълма към тъмната вода на каналите в подножието му. Градът бе останал зад тях и сега те вървяха по тесен път сред дърветата.
— Трябва да ти кажа, че в миналото инквизиторите не са донесли нищо добро на моя народ. — Алек го погледна неразбиращо. — Няма значение. Просто се пошегувах с историята на мунданите. И без това не би те интересувало.
— Ти не си мундан — отбеляза Алек. — Затова Ейлийн и Себастиян толкова искаха да те видят. Не че Себастиян ще си го признае. Той се държи така, сякаш е врял и кипял във всичко.
— Той и Изабел… Има ли нещо между тях? — попита Саймън, без да се замисли.
Алек избухна в смях.
— Изабел и Себастиян? Едва ли. Себастиян е готин пич… А Изабел обича да излиза с неподходящи момчета, които не се харесват на родителите ни. Мундани, долноземци, всякакви отрепки…
— Благодаря — рече Саймън. — Радвам се, че ме причисли към криминалните елементи.
— Мисля, че го прави, за да привлече внимание — каза Алек. — Тя е единственото момиче в семейството, така че непрекъснато трябва да доказва колко е корава. Или поне тя така смята.
— Или може би се опитва да отвлече вниманието от теб — рече Саймън разсеяно. — Знаеш какво имам предвид, родителите ти да не разберат, че си гей…
Алек спря насред пътя така внезапно, че Саймън едва не се блъсна в него.
— Те не знаят — рече той, — но очевидно всички други знаят.