Клеъри си спомни за студените очи на инквизиторката, за нейния строг, суров поглед и се опита да почувства жал към нея.
— Имам чувството, че това я е побъркало — каза тя. — Наистина побъркало. Тя беше жестока към мен… но най-вече към Джейс. Сякаш желаеше смъртта му.
— Възможно е — каза Аматис. — Ти приличаш на майка си, тя те е отгледала, но брат ти… — Тя наклони глава встрани. — Той толкова ли прилича на Валънтайн, колкото ти на Джослин?
— Не — рече Клеъри. — Джейс прилича на себе си. — При мисълта за него я полазиха тръпки. — Той е тук, в Аликанте — изрече тя гласно мисълта си. — Ако можех да го видя…
— Не — каза рязко Аматис. — Не бива да напускаш тази къща. Нито да се виждаш с някого. И най-вече с брат си.
— Да не напускам тази къща? — ужаси се Клеъри. — Искате да кажете, че съм заключена тук? Като затворник?
— Само за един-два дена — увещаваше я Аматис, — пък и не си добре. Трябва да се възстановиш. Водата от езерото едва не те уби.
— Но Джейс…
— … е със семейство Лайтууд. Не можеш да отидеш при тях. В мига, в който те видят, те ще съобщят на Клейва, че си тук. И тогава не само ти ще бъдеш в нарушение на Закона. А също и Люк.
Но семейство Лайтууд няма да ме издадат на Клейва. Те не биха го направили… Думите замряха на устните й. Нямаше начин да убеди Аматис, че тези Лайтууд, които тя познаваше отпреди петнайсет години, вече не съществуват, че Робърт и Мерис не са вече заслепени фанатици. Тази жена може и да беше сестра на Люк, но все още бе чужда на Клеъри. Тя бе почти чужда и на Люк. Той не я бе виждал от шестнайсет години — дори не беше сигурен, че е жива. Клеъри се облегна на възглавниците, симулирайки отпадналост.
— Права сте — рече тя. — Не се чувствам добре. Мисля, че е по-добре да поспя.
— Добра идея — Аматис се наведе и взе празната чаша от ръката й. — Ако искаш да се изкъпеш, банята е от другата страна на коридора. Долу, до леглото, съм оставила куфар с мои стари дрехи. Като те гледам, ми се струва, че носиш моя номер, когато бях на твоята възраст, така че може и да ти станат. За разлика от тази пижама — допълни тя и се усмихна, слаба усмивка, на която Клеъри не отговори. Тя бе твърде заета с потискане на порива си да удари с юмруци по матрака от нетърпение.
В мига, в който Аматис затвори вратата зад себе си и слезе надолу по стълбите, Клеъри скочи от леглото и тръгна към банята, като се надяваше да избистри главата си под горещата вода. За нейно облекчение, при всичката си старомодност, ловците на сенки изглежда разчитаха на модерна водопроводна инсталация и топла и студена течаща вода. Имаше дори сапун с остър мирис на цитрусови плодове, с помощта на който можеше да се отмие от косата й неизчезващият мирис на езерото Лин. Когато излезе изпод душа, увита в две хавлии, се чувстваше много по-добре.
В спалнята тя започна да тършува в куфара на Аматис. Дрехите бяха спретнато подредени между листове шумяща хартия. Много приличаха на ученически дрехи — пуловери от мериносова вълнена прежда с емблема, която приличаше на четири С-та с гръб едно към друго, зашита на горното джобче, плисирани поли и ризи с копчета и тесни маншети. Между пластовете тънка хартия беше сгъната и една бяла рокля — булчинска рокля, помисли си Клеъри, и внимателно я сложи встрани. Под нея имаше друга рокля, този път от сребриста коприна, с изящни презрамки, обсипани със скъпоценни камъни и феерични дипли. Клеъри не можеше да си представи Аматис облечена в нея, но… Сигурно и майка ми е имала такова нещо, когато е ходела да танцува с Валънтайн, мина й през ума и остави роклята обратно в куфара, усещайки меката и хладна материя между пръстите си.
После пък намери униформа на ловец на сенки, пъхната най-отдолу. Клеъри измъкна тези дрехи и с любопитство ги разстла върху скута си. Когато за първи път видя Джейс и младите Лайтууд, те бяха облечени с бойната си униформа — плътно прилепнала горна част и долнище от твърд, тъмен плат. Сега отблизо тя видя, че платът не е еластичен, а е корав, тънката кожа беше многократно мачкана и гладена, докато стане гъвкава. Горнището приличаше на яке, закопчано с цип догоре, а панталонът бе снабден с колан от халки. Коланите на ловците на сенки бяха големи и твърди, създадени, за да висят оръжия на тях.
Най-вероятно щеше да си избере някой пуловер и може би — пола. Сигурно тях е имала предвид Аматис. Но нещо я влечеше към бойната униформа; винаги се бе чудила, винаги се беше питала какво ли е да…