Той млъкна.
— Но от Кръга също са убивали долноземци — каза Саймън.
— Защото си мислехме, че това е наше призвание — отвърна Самюъл. — Не от алчност. Макар че сега не мога да си обясня как ми е хрумвало дори, че има разлика. — Звучеше уморено. — Заради Валънтайн. Имаше нещо в него. Умееше да те убеди във всичко. Помня как стоях до него с окървавени ръце, свел поглед към тялото на една мъртва жена, и мислех, че това, което правя, е правилно, само защото Валънтайн е казал така.
— Мъртва долноземка ли?
От другата страна на стената Самюъл задиша тежко. Накрая обясни:
— Разбери, щях да направя всичко, за което той ме помоли. Всеки от нас би постъпил така. Семейство Лайтууд също. Инквизиторът знае това и се опитва да го използва. Но трябва да си наясно с едно: има голяма вероятност дори и ако предадеш семейство Лайтууд, той да те убие, за да ти попречи да се раздрънкаш след това. Зависи дали към момента мисълта да бъде снизходителен го кара да се чувства могъщ.
— Няма значение — каза Саймън. — Нямам намерение да го правя. Няма да предам семейство Лайтууд.
— Сериозно? — усъмни се Самюъл. — Имаш ли причина за това? Толкова ли те е грижа за семейство Лайтууд?
— Всичко, което трябва да разкажа за тях, ще бъде лъжа.
— Но може би той иска да чуе точно лъжа. Искаш да се прибереш у дома, нали?
Саймън втренчено погледна стената, сякаш се надяваше през нея да види човека от другата й страна.
— Ти би ли го направил? Би ли излъгал?
Самюъл се закашля — хрипкава кашлица, която не свидетелстваше за добро здраве. Пък и тук, долу, беше влажно и студено, което не пречеше на Саймън, но беше доста противопоказно за обикновен човек.
— Не чакай от мен етични съвети — каза той. — Но да, аз вероятно бих излъгал. На първо място винаги слагам спасяването на собствената си кожа.
— Сигурен съм, че не е така.
— Напротив — рече Самюъл, — така е. Ето нещо, което ще разбереш, като пораснеш, Саймън, и то е, че когато хората ти кажат нещо неприятно за себе си, обикновено е истина.
Само че аз никога няма да порасна, помисли си Саймън. На глас отвърна:
— За първи път ме наричаш Саймън. Саймън, а не дневен вампир.
— Май си прав.
— Колкото до семейство Лайтууд — каза Саймън, — не че толкова ги харесвам. Искам да кажа, харесвам Изабел, донякъде Алек, а също и Джейс. Но всъщност го правя заради едно момиче. Джейс е неин брат.
Когато Самюъл отговори, гласът му за пръв път звучеше искрено развеселен.
— Нещата винаги опират до момиче.
Когато Клеъри затвори вратата след себе си, Джейс се отпусна на стената, сякаш краката му се бяха подкосили. По посивялото му лице бе изписана смесица от ужас, шок и нещо подобно на… облекчение, сякаш току-що е избегната катастрофа.
— Джейс — каза Алек, като пристъпи към приятеля си. — Наистина ли мислиш…
Джейс прекъсна Алек и заговори с нисък глас:
— Махнете се — рече той. — Просто и двамата се махнете.
— Или какво? — попита предизвикателно Изабел. — Ще съсипеш още повече живота си? За какво, по дяволите, беше всичко това?
Джейс поклати глава.
— За да я отпратя. Това е най-доброто за нея.
— Ти направи много повече от това, да я отпратиш. Съсипа я. Видя ли лицето й?
— Налагаше се — каза Джейс. — Няма да разберете.
— Вероятно е било за нейно добро — рече Изабел. — Надявам се, че и за твое.
Джейс извърна лице.
— Просто… искам да остана сам, Изабел. Моля те.
Изабел погледна тревожно брат си. Джейс никога не молеше. Алек сложи ръка на рамото й.
— Не се тревожи, Джейс — каза той колкото можеше по-внимателно. — Сигурен съм, че тя ще се оправи.
Джейс вдигна ръка и погледна Алек, без всъщност да го вижда — сякаш се вглеждаше в нищото.
— Не, няма да се оправи — рече той. — Но все пак това ми беше ясно. Като стана дума, за какво искаше да говориш с мен преди малко? Изглежда беше важно за теб.
Алек свали ръката си от рамото на Изабел.
— Не исках да ти го казвам пред Клеъри…
Джейс най-накрая фокусира погледа си върху Алек.
— Какво толкова не можеш да ми кажеш пред Клеъри?
Алек се поколеба. Той рядко бе виждал Джейс толкова разстроен и не можеше да си представи какво би станало, ако добавеше още неприятни изненади. Но нямаше как да премълчи това. Джейс трябваше да знае.