Синият час в Ню Йорк не беше истински син; беше твърде блед от уличните светлини и неоновите реклами. Джослин явно си е мислела за Идрис. Тук светлината падаше на синьо-виолетови ивици върху златистите каменни сгради на града, а лампите с магическа светлина хвърляха толкова ярки и бели светлини върху тротоара, че Клеъри имаше чувството, че ще усети топлината им, когато минава през тях. Искаше й се майка й да е с нея сега. Джослин можеше да й покаже места от Аликанте, които са й били близки, които са оставили следа в спомените й.
Но тя никога не ми е разказвала за това. По някаква причина тя ги е криела от мен. А сега може никога да не ги науча. Остра болка — донякъде от гняв, донякъде от съжаление — сграбчи сърцето на Клеъри.
— Много си мълчалива — каза Себастиян, докато минаваха по един мост над канала, в страните на каменната зидария на който бяха издълбани руни.
— Тъкмо се чудех как ще се появя отново. Аз излязох през прозореца, но Аматис сигурно е забелязала вече, че ме няма.
Себастиян се намръщи.
— Защо се е налагало да се измъкваш? Нямаше ли да ти разрешат да се видиш с брат си?
— Аз дори не бива да съм в Аликанте — каза Клеъри. — Трябваше да си стоя вкъщи и да гледам в безопасност отстрани.
— Аха. Това обяснява много неща.
— Така ли? — Тя му хвърли кос любопитен поглед. В тъмната му коса имаше сини нюанси.
— Всички се изправяха на нокти, когато се споменеше името ти. Заключих, че между теб и брат ти стои някаква лоша кръв.
— Лоша кръв ли? Е, доста странно казано.
— Май не го харесваш много, а?
— Да харесвам Джейс? — През изминалите седмици тя толкова често бе мислила дали обича Джейс Уейланд и по какъв начин, че дори не се бе замисляла дали го харесва.
— Извинявай. Той е от семейството. Това, дали го харесваш или не, не подлежи на съмнение.
— Харесвам го — каза тя и сама се изненада от казаното. — Харесвам го, само че… понякога ме вбесява. Казва ми какво мога и какво не мога да правя…
— Не изглежда да има ефект — отбеляза Себастиян.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, че ти май си правиш каквото си искаш.
— Възможно е. — Забележката, дошла от един почти непознат, я сепна. — Но ми се струва, че това го ядосва повече, отколкото смятам, че е нормално.
— Ще му мине — каза нехайно Себастиян.
Клеъри го погледна с изненада.
— А ти харесваш ли го?
— Харесвам го. Но не мисля, че той харесва мен — рече унило Себастиян. — Всичко, което кажа, сякаш го дразни.
Улицата ги изведе на широк площад с кобалтови павета, обграден с високи, тесни сгради. В средата му имаше бронзова статуя на ангел — ангелът, онзи, който бе дал кръвта си, за да създаде вида на нефилимите. В северния край на площада имаше масивна постройка от бял камък. Широки мраморни стълби се издигаха към аркада от колони, зад които имаше огромна двойна порта. Цялостният ефект от вечерната светлина бе зашеметяващ… и странно познат. Клеъри се запита дали не бе виждала картината на това място и преди. Вероятно нарисувана от майка й?
— Това е Площадът на ангела — каза Себастиян, — а това е била Залата на ангела. За първи път Съглашението е било подписано тук, защото долноземците не се допускат в Гард. Сега се нарича Залата на Съглашението. Това е най-важното място за срещи и събрания — тук се провеждат тържества, сватби, балове, такива неща. Това е центърът на града. Говори се, че всички пътища водят към Залата.
— Прилича малко на църква… но вие нямате църкви тук, нали?
— Не са ни необходими — каза Себастиян. — Демоничните кули ни пазят. Друго не ни трябва. Ето защо ми харесва да идвам тук. Тук е някак си… спокойно.
Клеъри го погледна с изненада.
— Та ти не живееше ли тук?
— Не. Живея в Париж. Просто съм на гости на Ейлийн, тя ми е братовчедка. Моята майка и нейният баща, вуйчо Патрик, бяха брат и сестра. Родителите на Ейлийн са ръководели Института в Пекин. Преди около десет години са се върнали в Аликанте.
— Семейство Пенхалоу… и те ли са били в Кръга?
По лицето на Себастиян премина смайване. Той мълчеше, когато се обърнаха и напуснаха площада, и тръгнаха към тъмния лабиринт от улици.
— Защо ми зададе този въпрос? — попита най-накрая той.
— Ами… защото семейство Лайтууд са били.