Аматис я гледаше с любопитство.
— Не трябваше ли да го пускам? Мислех, че искаш да го видиш.
— Не, няма проблем — каза Клеъри, като постигането на равнодушен тон и бе не по-малко трудно. — Просто съм уморена.
— Хм. — Аматис сякаш не й вярваше. — Е, ако имаш нужда от мен, аз съм горе. Трябва да подремна.
Клеъри нямаше представа за какво би и потрябвала Аматис, ала кимна и се затътри по коридора към кухнята, която бе изпълнена с ярка светлина. На масата имаше купа с плодове — портокали, ябълки и круши — и един самун хляб, масло и сирене, а до тях — чиния, в която имаше нещо като… сладки? Нима Аматис наистина бе направила сладки?
До масата седеше Джейс. Той се бе облегнал на лакти, с разбъркана златиста коса, с леко разтворена якичка на ризата. Тя видя дебелите линии на черните знаци, пресичащи ключицата му. С превързаната си ръка той държеше една курабийка. Значи, Себастиян не я беше излъгал; беше ранен. Не че я интересуваше.
— Добре, че се върна — каза той. — Вече започнах да си мисля, че си паднала в канала.
Клеъри само се взираше безмълвно в него. Питаше се дали той е в състояние да прочете гнева в очите й. Джейс се облегна на стола, като небрежно постави ръка върху облегалката. Ако не беше учестеният пулс в основата на шията му, тя беше готова да повярва, че е напълно спокоен.
— Изглеждаш уморена — добави той. — Къде беше цял ден?
— Излизахме със Себастиян.
— Себастиян? — Изражението му на пълно изумление за момент й достави удоволствие.
— Снощи той ме изпрати до вкъщи — каза Клеъри, а в ума й отекнаха думите: Отсега нататък ще бъда само твой брат, само твой брат и пулсираха с ритъма на разбито сърце. — Пък и той е единственият човек в града, който поне малко ме харесва. Така че, да, излизах със Себастиян.
— Ясно. — Джейс върна курабийката си в чинията, лицето му беше бледо. — Клеъри, дойдох да ти се извиня. Не трябваше да ти наговарям всички онези неща.
— Така е — каза Клеъри. — Не трябваше.
— Всъщност, дойдох да те попитам дали не искаш да се върнеш в Ню Йорк.
— Господи — рече Клеъри, — пак започваш…
— Тук не си в безопасност.
— Какво те тревожи? — попита равнодушно тя. — Че ще ме хвърлят в затвора като Саймън?
Изражението на Джейс не се промени, но той се залюля на задните крака на стола си, сякаш тя го беше бутнала.
— Саймън…?
— Себастиян ми каза какво се е случило с него — продължи тя със същия равен глас. — Каза какво си направил. Как си го довел тук, а после си допуснал да го хвърлят в затвора. Да не се опитваш да ме накараш да те мразя?
— И ти повярва на Себастиян? — попита Джейс. — Та ти едва го познаваш, Клеъри.
Тя го гледаше втренчено.
— Не е ли вярно?
Той срещна погледа й, но лицето му остана бледо, като това на Себастиян, когато го беше отблъснала.
— Вярно е.
Тя грабна чиния от масата и я запрати по него. Той се наведе, столът се изметна, чинията се удари в стената над мивката и порцеланът се пръсна на ситни парчета. Джейс скочи от стола, когато тя хвана друга чиния и я хвърли с още по-голямо ожесточение. Втората чиния отскочи от хладилника и падна на пода в краката на Джейс, където се разби на две равни части.
— Как можа? Саймън ти вярваше. Къде е той сега? Какво ще правят с него?
— Нищо — каза Джейс. — Той е добре. Снощи го видях…
— Преди или след като дойдох при теб? Преди или след като се престори, че всичко е наред и че се чувстваш отлично?
— И ти повярва, че се чувствам отлично? — Джейс се задави от нещо като смях. — Явно съм доста по-добър актьор, отколкото си мислех.
На лицето му се появи крива усмивка. Тя бе достатъчна, за да накара Клеъри отново да кипне: как си позволява той да се смее в такъв момент? Тя посегна към чинията с плодове, но внезапно това й се стори недостатъчно. Ритна препречилия й се стол и се нахвърли срещу него, съзнавайки, че това е последното нещо, което той би очаквал от нея.
Нападението беше така внезапно, че той не успя да се защити. Тя го блъсна и той залитна назад, като силно се удари в ръба на кухненския плот. Когато Клеъри замахна към него той възкликна от изненада…
Беше забравила колко е бърз. Юмрукът й попадна не в лицето му, а в протегнатата му ръка. Той сключи пръсти около нейните, като буташе ръката й към нея. Изведнъж Клеъри забеляза колко близо са застанали един до друг. Тя се бе облегнала на него, като го притискаше към плота с лекото си тяло.