— Пусни ми ръката.
— Ами ако ме удариш? — Гласът му беше дрезгав и нежен, очите му блестяха.
— А ти не мислиш ли, че го заслужаваш?
Усети надигането и спускането на гърдите му, когато той невесело се засмя.
— Мислиш ли, че аз съм планирал това? Наистина ли си го помисли?
— Е, ти не харесваш Саймън, нали? Може би никога не си го и харесвал.
Джейс издаде груб, невярващ звук и пусна ръката й. Когато Клеъри отстъпи назад, той вдигна дясната си ръка с дланта нагоре. Трябваше й време, за да разбере какво й показва: белега на китката си.
— Това — каза той, гласът му беше напрегнат като струна — е мястото, където си прерязах китката, за да дам на твоя приятел вампира да пие от кръвта ми. Той едва не ме уби. А сега ти си мислиш, че съм го изоставил просто ей така?
Тя гледаше втренчено белега на китката на Джейс — един от многото по цялото му тяло, белези с какви ли не форми и размери.
— Себастиян ми каза, че си довел Саймън тук, а после Алек го е придружил до Гард. Предал го е на Клейва. Сигурно си знаел…
— Доведох го тук случайно. Помолих го да дойде в Института, за да говоря с него. По-точно, за теб. Мислех, че той може да те убеди да се откажеш от идеята да идваш в Идрис. Ако това ще те утеши, той не даде и дума да се издума за това. Докато той беше там, ни нападнаха Бездушни. Аз трябваше да го пренеса през Портала. В противен случай той щеше да умре там.
— Но защо го предаде на Клейва? Трябваше да предположиш…
— Причината да го изпратим там беше, че в Гард се намира единственият Портал в Идрис. Те ни казаха, че ще го изпратят обратно в Ню Йорк.
— И ти им повярва? След всичко преживяно с инквизиторската?
— Клеъри, инквизиторката беше ненормална. На теб това може и да ти е първият сблъсък с Клейва, но на мен не е… Клейвът, това сме ние. Нефилимите. Те се придържат към Закона.
— Само дето не го правят.
— Така е — съгласи се Джейс. — Не го правят. — Той звучеше много уморено. — И най-лошото от всичко е — добави той, — че се сещам за гръмките думи на Валънтайн по адрес на Клейва, колко бил корумпиран, как трябвало да се прочисти. И как, в името на ангела, да не се съглася с тях?
Клеъри мълчеше, първо, защото не се сещаше какво да каже, и после, защото бе потресена, когато Джейс посегна към нея — сякаш без да съзнава какво прави — и я притегли към себе си. За своя изненада, тя не го отблъсна. През белия плат на ризата му се виждаха очертанията на знаците, черни и виещи се по цялата му кожа като огнени езици. Искаше й се да склони глава на гърдите му, искаше да усети ръцете му около себе си така, както копнееше за въздух, докато се давеше в езерото Лин.
— Той може би е прав, че нещата трябва да се подредят — каза най-накрая тя. — Но не е прав за начина, по който предлага да стане това. Сам виждаш, че е така, нали?
Той притвори очи. Клеъри видя, че под тях има полукръгове от тъмни сенки, свидетелство за безсънни нощи.
— Не съм сигурен. С право се ядосваш, Клеъри. Не трябваше да се доверявам на Клейва. Толкова исках да вярвам, че инквизиторката е някакво недоразумение, че действа без одобрението им, че още има ловци на сенки, на които мога да вярвам.
— Джейс — прошепна тя.
Той отвори очи и сведе поглед към нея. Клеъри забеляза, че двамата стояха толкова близо един до друг, че телата им можеха да се докоснат. Дори коленете им се докосваха, а тя можеше да усети биенето на сърцето му. Дръпни се от него каза си тя, но краката й отказваха да се подчинят.
— Какво? — попита той, гласът му беше много тих.
— Искам да видя Саймън — каза тя. — Можеш ли да ме заведеш да го видя?
Той я пусна така внезапно, както я беше хванал.
— Не. Ти дори не бива да си в Идрис. Не можеш да се размотаваш в Гард.
— Но той ще си помисли, че всички са го изоставили. Ще си помисли…
— Аз ходих да го видя — каза Джейс. — Щях да го измъкна от там. Щях да изтръгна решетките на прозореца със собствените си ръце. — Гласът му беше сух. — Но той не ми позволи.
— Не ти е позволил? Пожелал е да остане в тъмницата?
— Той каза, че инквизиторът дебне семейството ми, както и мен. Олдъртри иска да хвърли вината за случилото се в Ню Йорк върху Лайтууд. Той не може да задържи някого от нас и с мъчения да изтръгне истината — Клейвът би порицал това, — но се опитва да принуди Саймън да скалъпи някаква история за това, как всички ние служим на Валънтайн. Саймън каза, че ако му помогна да избяга, инквизиторът ще се досети, че съм аз, и семейство Лайтууд ще си изпати.