Зад портата имаше стълбище, което водеше в тъмнината.
9
Греховна кръв
— Не си спомням тук да е имало изба — каза Джейс, като се взираше покрай Клеъри в зеещата дупка в стената. Той вдигна магическата светлина и тя освети стълбата, водеща надолу към тунела. Стените бяха черни и хлъзгави, изградени от гладък тъмен камък, какъвто Клеъри не беше виждала досега. Стъпалата лъщяха така, сякаш бяха влажни. От дупката се носеше странна миризма: на влага, плесен, с особен металически привкус, от който кожата й настръхна.
— Какво мислиш, че може да е това долу?
— Не знам. — Джейс тръгна към стълбите, стъпи на най-горното стъпало, за да го проучи, после сви рамене, сякаш му беше станало ясно. Започна да слиза по стълбите, като стъпваше внимателно. Когато стигна до средата, се обърна и погледна нагоре към Клеъри. — Идваш ли? Ако искаш, можеш да ме изчакаш там горе.
Тя се огледа из празната библиотека, после потрепери и забърза след него.
Стълбите се виеха надолу във все по-тесни и по-тесни кръгове, сякаш си проправяха път в черупката на огромна раковина. Миризмата стана по-силна, когато стигнаха дъното и се озоваха в голямо квадратно помещение, по чиито каменни стени имаше следи от влага… и други, по-тъмни петна. Подът беше покрит със знаци: разбъркани пентаграми и руни, с тук-там пръснати бели камъни.
Джейс пристъпи напред и нещо изхрущя под краката му. Двамата с Клеъри погледнаха едновременно надолу.
— Кости — прошепна Клеъри. Подът не беше покрит с бели камъни, а с кости с всякаква форма и размери, пръснати наоколо. — Какво са правили тук?
В ръката на Джейс блесна магическа светлина, която зловещо освети помещението.
— Експерименти — отвърна Джейс с дрезгав, пресипнал глас. — Кралицата на феите каза…
— Какви са тези кости? — повиши глас Клеъри. — Животински ли са?
— Не. — Джейс ритна една купчина с кости и те се разпиляха. — Не всички.
Сърцето на Клеъри се сви.
— Мисля, че трябва да се връщаме.
Джейс обаче вдигна високо магическата светлина. Тя се разпалваше все по-ярко и по-ярко, осветявайки въздуха с ослепителна белота. Станаха видими и най-отдалечените ъгли на помещението. Три от тях бяха празни. Четвъртият бе закрит с някакво платно.
Зад платното имаше нещо, някаква издатина…
— Джейс — прошепна Клеъри. — Какво е онова там?
Той не отговори. Внезапно в ръката му се появи серафимска кама. Клеъри не забеляза кога я беше извадил, но на магическата светлина камата приличаше на лед.
— Джейс, недей — каза Клеъри, но беше твърде късно — той се спусна напред и с върха на камата дръпна платното встрани, после го хвана с ръка и го отметна. То падна сред облак от прах.
Джейс отстъпи назад и изпусна магическата светлина. Докато светлината падаше, Клеъри успя да хвърли поглед към лицето на Джейс: то беше като бяла маска на ужаса. Клеъри грабна магическата светлина, преди да е успяла да угасне, и я вдигна високо, нетърпелива да види какво толкова бе шокирало Джейс — хладнокръвния Джейс.
Най-напред видя фигурата на мъж — мъж, увит в мръсна бяла дрипа, който лежеше на пода. На китките и глезените му имаше белезници, прикрепени с дебела метална верига за каменната стена. Как е възможно да е жив? — помисли си ужасена Клеъри и усети, че гневът я задушава. Магическият камък затрептя в ръката й и светлината му затанцува по затворника, осветявайки отделни части от него. Тя видя измършавели ръце и крака, по които имаше следи от безбройни мъчения. Черепът бе обърнат към нея, на мястото на очите зееха черни празни дупки… после се чу сухо шумолене и тя видя, че това, което бе взела за бяла дрипа, всъщност бяха криле, бели криле, подаващи се иззад гърба му като два чисти бели полумесеца, единственото чисто нещо в цялото помещение.
Тя дрезгаво изстена.
— Джейс. Виждаш ли…
— Виждам. — Гласът на Джейс, застанал до нея, звучеше като счупено стъкло.
— Ти каза, че няма ангели… че никой не ги е виждал…
Джейс прошепна нещо под носа си, нещо подобно на панически проклятия. Той се запрепъва напред, напред към свитото на пода същество — и се отдръпна, сякаш се бе ударил в невидима стена. Клеъри погледна надолу и видя, че ангелът лежеше в пентаграма, направена от свързани руни, издълбани дълбоко в пода; те блестяха с лека фосфоресцираща светлина.