Клеъри погледна към Джейс. Изражението му я потресе, блясъкът в очите му, които бяха изпълнени с доверие в нея, с увереност в нейните способности.
С върха на стилито си тя издълба няколко линии в пода, като превърна затварящата руна в освобождаваща, заключването в отключване. От линиите се надигнаха пламъци, сякаш бе минала с върха на кибритена клечка върху сяра.
Когато приключи, тя се изправи на крака. Руните блещукаха пред нея. Внезапно Джейс се приближи и застана до нея. Камъкът с магическа светлина бе изчезнал, в ръката му блестеше само серафимската кама, наречена на името на ангела. Той я протегна и този път ръката му премина през бариерата от руни, сякаш никога нея е имало.
Ангелът вдигна ръце и пое камата от него. После затвори невиждащите си очи и на Клеъри за миг й се стори, че се усмихва. Той обърна камата в ръцете си така, че да насочи острието й към гърдите си. Клеъри нададе лек стон и тръгна напред, но Джейс я хвана за ръката, хватката му беше желязна, и я дръпна назад — в този миг ангелът заби камата в тялото си.
Ангелът изметна глава назад, ръцете му издърпаха дръжката, която стърчеше от мястото, където трябва да беше сърцето — ако изобщо ангелите имаха сърца; Клеъри не знаеше. От раната лумнаха пламъци и обхванаха цялата кама. Тялото на ангела трепна и се превърна в бял пламък, оковите на китките му се обагриха в червено, като желязо, дълго нагрявано на огън. Клеъри си спомни за средновековните картини на светци, които изчезваха в огъня на свещен екстаз. И тогава крилете на ангела се разпериха, широки и бели, преди на свой ред да пламнат и да се превърнат в трептяща огнена мрежа.
Клеъри не можеше да гледа повече. Тя се обърна и зарови лице в рамото на Джейс. Той обви ръка около нея. Силна, здрава прегръдка.
— Всичко е наред — каза той в косата й, — всичко е наред.
Ала въздухът беше изпълнен с дим, а подът сякаш се клатеше под краката й. Джейс също залитна и тогава тя разбра, че всъщност не беше само шокът: земята се тресеше. Тя се отскубна от Джейс и се олюля; камъните под нея се движеха, от тавана се посипа ситен дъжд от пръст. Ангелът се беше превърнал в димен стълб; руните около него блестяха с ослепителна светлина. Клеъри ги гледаше втренчено, опитвайки се да ги разчете, а после погледна объркано към Джейс:
— Имението… крепяло се е на Итуриел. Ако ангелът умре, имението…
Не довърши изречението си. Джейс я беше сграбчил за ръката и тичаше нагоре по стълбите, като я влачеше след себе си. Стълбите също се надигаха и кривяха; Клеъри падна, като болезнено удари коляното си в стъпалата, но хватката на Джейс не отслабна. Тя продължи да тича, без да обръща внимание на болката в крака си, дробовете й се бяха изпълнили със задушаващ прах.
Стигнаха до върха на стълбите и се втурнаха в библиотеката. Клеъри чу как зад тях остатъкът от стълбата се срути с глух трясък. Горе положението не беше много по-добро; стаята се тресеше, книгите падаха от рафтовете. Над купчината отломъци бе паднала една статуя. Джейс пусна ръката на Клеъри, грабна един стол и преди тя да успее да го попита какво възнамерява да прави, той го запрати в цветния прозорец.
Столът излетя навън сред водопад от счупени стъкла. Джейс се обърна и протегна ръка към Клеъри. Зад него, през образувалата се рамка в счупеното стъкло, тя видя залятата от лунна светлина поляна, а нейде в далечината — върхове на подредени в редица дървета. Май беше доста високо. Не мога да скоча от такова разстояние! — помисли си тя и започна да клати глава към Джейс, когато видя как очите му се разширяват от уплаха, а устата му изричаше безмълвно предупреждение. Един от тежките мраморни бюстове, подредени на един по-висок рафт, се плъзна надолу и падаше точно върху нея. Клеъри светкавично отскочи встрани и той падна на пода, като направи огромна дупка на сантиметри от мястото, където беше стояла.
Секунда по-късно ръцете на Джейс се сключиха около нея и я вдигнаха. Тя беше твърде изненадана, за да се възпротиви, когато той я провря през счупения прозорец и най-безцеремонно я хвърли през него.
Тя се приземи върху затревен склон точно под прозореца, и се затъркаля надолу, докато не се блъсна в една могила толкова силно, че остана без дъх. Надигна се и седна, след което заизтърсва тревата от косата си. Миг по-късно Джейс се озова до нея. Но за разлика от Клеъри, той се претърколи и застана на колене, загледан във възвишението към вилата.